This is the end

Днес сложихме края на една епоха. Получи се толкова непринудено, все едно всичко ще си остане все същото. И по-добре така… Не си падам по сбогуванията, карат ме да се чувствам глупаво и сконфузно…

Странно е и мъничко ме е страх, но с огромно удоволствие приемам предизвикателството.

4 Comments

  1. Добре че не се сбогуваш като Божката, че ми е слаб кръстът 🙂
    Днес вече за трети път казвам, че всяко нещо си отива, за да направи място на друго. И колкото по-далече иде, толкова повече място има за другото и толкова по-голямо и хубаво е другото.
    И не забравяй да ми пишеш писма, ей!

Вашият коментар