Етюд в зелено

Експериментални лиготийки 🙂 Седя на пейката, поглеждайки честичко часовника. Закъсняват, разбира се! Това винаги ме е вбесявало, но този път ми е безразлично. Просто си зяпам наоколо. Хората ме подминават. Всички ми изглеждат еднакво безлични. Лицата са като маски. Вдигам глава нагоре. Плътните облаци, приличащи на захарен памук, скриваха слънцето. …