Светлинини работи…

…и моите коментари по „лятна Светлина“

Днес мрънках на Антон, че съм гладна. Той предложи да ми напарви сандвич, защото манджата няма да стане скоро… Аз си се заинатих… Не, та не! Не искам сандвичи, супи и прочие залъгалки… Искам си буламача дето готвя. Да ми стопли коремчето и да ми го напълни както трябва…

***

Мдам, наистина там си ми беше мястото… В разпиляната стая на Антон… Сега мястото и на двама ни е в разпиления ни уютен и слънчев дом… На малкото легло, на което не знам как се събираме и стои винаги неоправено… но винаги спя сладко там…

***

Сетих се как ми подаряваше глухарче… “Последнотоза сезона”… много дни наред! Беше мило и… може би романтично… не знам… Сетих се и за оня твой целоседмичен рожден ден…

***

ем… имаш си приятелка съветничка…

***

Абе тебе трябва да те направим шопинг консултант, че да научиш как да се обличат както трябва каките, дето ми бъркат в естетическия вкус…

***

Обикновено обясняваш, как не искаш повече да се влюбваш и че не искаш да обичаш повече… Тоя път ме изненада…

“Да не би да стана по-смела и да почна да се оглеждам за по-сериозно връзка?! Ха. Май да. Май вече ми е време. Наскоро го проумях (с главата). Вече го и искам (с всичко останало). Искам пак да се влюбя, да ме обичат, да не ми пука, че еди-кой-си мисли еди-какво-си за мен, за нас.”

***

Мдам, любовта ти е липсвала най-вероятно… А помниш ли как ти ревях за Антон…

***

Оле, аз ли съм те набутала в ръцете на Слънцето?! Искрено съжалявам!

***

Това не е безмислено и тъпо съществуване… Това си е истински живот… Да правиш, каквото ти харесва, а не каквото трябва… Животът е наистина изключително прост…

***

Толкова е прекрасно да заспиваш и да се събуждаш до някого, когото обичаш… Винаги да можеш да го целунеш и прегърнеш… Ох, толкова е всепоглъщащо това чувства…

***

Това за Стената просто ме разби… Верно си почнала да изкукваш! 🙂

***

Нали съм ти разправяла как Антон ми гледаше оня път циците, когато забрави къде да ме посрещне! 🙂

***

Добре че се отърва от Слънцето, че сега сигурно и ти щеше да ми ревеш за същите неща, за които ми реве Котето… Добре, че и от *** се отърва, че там сигурно накрая щеше да се самоубиеш! 🙂

***

Тогава… за ония стихове… казах ти, беше загубила тренинг! Бяха хубави, но знам че можеш и повече! При това без да мислиш специално римите…

***

Ох с това хайку на Бузон! Направо искаш да ме умориш…

***

Да бе, да… Нали не го слушаш Антон по цял ден… Затуй си мислиш, че мръснишкия му речник е богат…

***

Ако и ти като мен все обещаваш да ти е последния дневник и все започваш нов след това… Абе… няма лошо…

6 Comments

  1. ХАхахахахахаха – аз сега съм пораснала изнам, че „Стената“ е нещо за алпинисти 😀
    А хайкуто го повтарям с единствената цел да те уморя – права си :Р НЕ си ли се замисляла, че радиката на български може и да е глухарче, ама може и жълтурче – я познай какво ти подарявам всеки ден?

    ПП: аз пък нямам нищо против Антон да ми направи сандвич – последно на 21 или 22 декември ми се случи и още не мога да се съвзема…

Вашият коментар