… и покрили лицата си с тях.

Генерал Айзенхауер отивал да инспектира войските си в Руанда. (Може да е било Борнео. Може да е бил генерал Макартър. По онова време тези имена не означаваха почти нищо за мен.) Губернаторът наредил всички местни жени да се наредят край черния път и да аплодират Айзенхауер, когато минел покрай тях с джипа си. Единственият проблем бил, че туземките не носели никакви дрехи, само мънистена огърлица и понякога тънък кожен колан.

Не, не, така не можело. Затова губернаторът повикал вожда на племето и му обяснил притеснението си.

– Няма проблем – казал вождът.

Ако губернаторът им дадял поли и блузи, жените щели да ги облекат за случая. И с помощта на местните мисионери, губернаторът им ги усигурил.

В деня на парада обаче, само минути преди джипът на генерал А. да мине по дългия път, открили, че макар туземките да били облекли полите, нещо не харесали блузите и ги оставили в къщите си. И сега всички жени били строени от двете страни на пътя, с поли, но с голи гърди. Освен това не носели никакво бельо.

Е, когато научил, губернаторът получил нервен пристъп и гневно повикал вожда, който го уверил, че жена му се посъветвала с него и когато генералът се приближал, те щели да покрият гърдите си.

– Сигурен ли си? – изревал генералът.

– Да. Абсолютно сигурен – отвърнал вождът.

Е, нямало време за спорове и можем само да се досещаме каква е била реакцията на генерал А., когато джипът му се приближил и редиците голи до кръста жени грациозно повдигнали предниците на полите си, и покрили лицата си с тях.

Из „Бягащата с вълци“, Клариса Пинкола Естес

One Comment

Вашият коментар