Rise of the Tomb Raider

{spoiler alert}

Исках да пиша за играта след като финализирам мисията Lara’s Nightmare. Обаче тия зомбита яко ми се опряха и реших да си напиша публикацията преди да се гмурна в Shadow of the Tomb Raider и да омешам всичко в главата си.

Rise of the Tomb Raider е втората част от рестарта на поредицата Tomb Raider. Действието се развива около една година след приключението на Яматай. Не си мислете, че през това време Лара Крофт е стояла със скръстени ръце и кротичко си е работила в музея като примерен археолог. Напротив – доста старателно си търси белята и съответно си я намери.

Все още не ми е много ясно защо са нарекли играта Rise of the Tomb Raider. Не бих казала, че е голям възход за Лара, само нагазване в още по-голяма каша и емоционална нестабилност. В тази част Лара Крофт е меко казано обсебена от идеята да намери Божествения източник (Divine Source) и да докаже, че баща ѝ е бил прав. Или по-скоро да се докаже пред баща си, което си е меко казано абсурдно. Трудно е да се докажеш пред мъртвите.

Геймплей

Останах силно впечатлена от прекрасните природни картини и начина по който са изпипали детайлите. В началото имаме едно кратко ниво, чието действие се развива в Сирия и после цялото действие се пренася в Сибир.

Картите са тип „отворен свят“ с голяма свобода да изследваш. Готино е също как метереологичните условия влияят на играта. Например ако попаднеш в преспи сняг движението ти е затруднено или пък не виждаш много в бурята и разни подобни естествени препятствия.

Като тип геймплей играта е доста подобна на първата част, с някои допълнителни усложнявания в RPG елемента. Имаме повече възможности за развитие на уменията. Може да се използват различни предмети от средата за да се правят оръжия (димни бомби, коктейл молотов, отровни стрели). Някои от дрехите имат допълнителни бонуси. Използвах тази възможност няколко пъти, но повечето си ги избирах по красота. Много е яко да тичаш само по прилепнала по тялото термо блуза на минусови температури. После да не кажете, че Сибир не е секси!

Да разочаровам вечните фенове – не, няма ги двойните пистолети. Не ми липсват особено. Знам, че са запазена марка на Лара и беше яко да се появят поне за малко в края на TR 2013, но новите оръжия ми харесват повече. Намирам използването на пикелите за оригинално. А и много си падам по лъкове. Особено пък си падам по жени, които стрелят с лъкове. Точка.

Като интензивност на действието ми се струва с няколко скорости по-спокойно отколкото TR 2013. Откъм попадане в брутални ситуации са били доста по-милостиви към Лара. Оцеляващият момент тук не е толкова застъпен. Лара тръгва на мисията си доста добре подготвена във всяко отношение.

Естествено Лара надгражда в уменията и хитростите. На Яматай установихме, че издържа на всевъзможни наранявания и як бой, в Сибир определено студа не ѝ се опира и е имунизирана от хипотермия докато плува в ледената вода. Беър Грилс, взимай си бележки!

Другото ново в играта са допълнителните мисии. Освен тях има и разни предизвикателства, които Лара получава от местните и щом ги завърши получава бонуси под формата на полезни предмети или умения.

Мисията Баба Яга готино я бяха препрлели с основната история. В мисията Endurance пък трябва да оцеляваш в ледената пустощ и да търсиш храна и подслон, докато събираш артефакти. За сега успявам да издържа максимум два дни и обичайно умирам от студ. Мисията е тип hardcore. Когато умреш започваш отначало. Lara’s Nightmare e направо откачена – чичото на Лара е ядосан, че успява да си върне имението и праща зомбита в къщата. Също е тип hardcore и определено мен ме затруднява дори на най-лесното ниво. Мисията Cold Darkness също много ми хареса. То си е направо самостоятелна мини игра. Лара трябва да унищожи съоражение, което бълва отровни газове.

Историята

Вече споменах в началото, че Лара тръгва по стъпките на баща си да търси Божествения източник. Основния ѝ противник са ордена на Троицата – войнстваща религиозна организация, която търси реликви свързани с безсмъртието. Техен представител в случая беше Константин и в последствие сестрата на Константин – Ана. Да, онази Ана – бившето гадже на лорд Крофт.

Лара естествено е сладък трън в задника на Троицата. Все по-добра в партизанската война и им вижда доста стабилно сметката – скапва им комуникациите, краде им затворниците, избива наемниците, пълна програма. Имаше няколко битки, в които единствения начин да победиш е с хитрост и добра стратегия.

Този път си имаме и местни съюзници – Джейкъб и хората му. Много ми бяха интересни отношенията между Джейкъб и Лара и между Лара и София (дъщерята на Джейкъб). Никак не е лесно да се довериш на някого, когато току-що си открил, че са те манипулирали и предали най-подло. От една страна този съюз беше тактически ход за да се добере до информация. Проговаряше и чувството ѝ за вина. Но и желанието на Лара да помогне си беше съвсем искрено и чистосърдечно. Харесвам тази „мека“ загрижена Лара.

Все още не мога да разбера защо решиха да извадят Сам Нишимура от играта. Сам щеше да е чудесен партньор на Лара и можеше много хубаво да я уравновесява. Може би с помощта на Сам Лара нямаше да се люшка така в емоциите и драмите си.

Вместо Сам в експедицията ѝ партнира Джона. Странен, но в същото време единствен избор. Ролята му в историята обаче е доста минимална. За съжаление него почти не са го развили като герой. Всъщност основното качество на Джона е търпението. Огромно, биволско търпение, докато приятелката му не спира да се люшка от крайност в крайност и да прави глупости. Надали някой друг би я изтърпял и подкрепил в тия моменти. Така че от тази гледна точка Джона е добър избор.

Джейкъб е доста стандартна бащинска фигура. Имаме и леко драматичен привкус на лидера изоставил хората си, разкъсван от съмнения „постъпвам ли правилно“. В последния аспект си бяха лика-прилика с Лара. Тя през цялото време си мислеше, че постъпва правилно и накрая се оказа, че не е баш така.

Константин ми грабна вниманието. Обичам такъв тип отдадени гадняри. По едно време дори ми стана жал за него и му съчувствах. Сестра му така го беше увъртяла в интригите си.

Емоционалното възстановяване на героя

Имаше два много силни аспекта от играта, които отличават историята и според мен я правят много пълнокръвна. Едното беше семейната история и как Лара се свърза отново със семейството си и най-вече с майка си. Специално внимание беше отделено на това как тя си връща имението Крофт в страничната мисия Blood Lines (хронологично действието в нея се развива между пътуването до Сирия и пътуването до Сибир).

Второто нещо беше емоционалното възстановяване на Лара след травматичното преживяване на Яматай. В образа ѝ много ясно се виждат белезите на посттравматичното стресово разстройство. Това непрекъснато желание да се справя сама с всичко, да има контрол над живота си. Също така характерната вина на оцелелия –  тя се обвинява за всичко лошо, което сполетява близките ѝ, в последствие и хората на Джейкъб. Също обсесията ѝ да завърши делото на баща си, да направи нещо смислено, да се докаже, да бъде доброто момиче на татко.

Не е като да не сме виждали това и в други протагонисти. Но новото и ценното е, че Лара все пак търси помощ. От документи, които намира в играта, всъщност научаваме, че тя ходи при терапевт за да се справи. Имаме едно нормализиране на преживяванията ѝ и че е напълно нормално да потърсиш помощ за да се справиш. Едно валидиране на травмата, а не опит да избяга от нея.

Лара Крофт и София
София и Лара

Израстването ѝ обаче във хода на играта ми се струва леко спорно. Тя определено намери повече увереност в себе си. Надрастна и момента с това да се идентифицира с ролята на оцелелия. Доста неща подреди в главата си. Донякъде дори успя да се измъкне от сянката на баща си. Но това, което научи от Константин и Ана за баща си – че е бил убит от ордена, а не се е самоубил – много яко я катурна емоционално и я хвърли в изгарящото желание да отмъщава. Интересно ми е как ще премине през това заслепяване от гняв и желание за мъст. В комиксите само го загатнаха, та се надявам темата да се разреши в Shadow of the Tomb Raider.

Дреболийки за финал

Щеше да е яко, ако гробниците и криптите по картите бяха част от основния геймплей, а не по желание. Малко по-сложни пъзели и капани също биха били яко допълнителни и много в духа на класическите Tomb Raider игри.

Lara Croft - Ambush on Siriya

Предвид, че са отдали доста голямо внимание на детайлитеq щеше да е интересно и реалистично да видим и белезите на Лара от Яматай. Ако не в Сибир (предвид облеклото ѝ там), то поне в сирийската мисия, където ръцете и раменете ѝ са голи. Виждат се пресни одрасквания и наранявани, но нито следа от старите белези. А би трябвало да има доста.

И ако нищо друго не ви допадне в тази игра, то поне се надявам песента, която Karan O написва специално играта, да ви хареса. Защото аз наистина много я харесах! Enjoy!

{trigger warning за видеото}

2 Comments

  1. Pingback: Комикс “Tomb Raider”- поредици 1-7 (Dark Horse Comics) – ИЗРЕЗКИ ОТ МИСЛИ

  2. Pingback: Мост над пропастта – ИЗРЕЗКИ ОТ МИСЛИ

Вашият коментар