Пъзелът наречен болести

Мисля, че успях най-сетне да си запълня белите петна относно болестите, защо и как се появяват. Това много отдавна е въпрос, който много ме е занимавал и хич не ми е давал мира. Полека-лека събирах пърченцата и мисля, че цялостната картинка вече е налице. Липсват ми някои дреболии, но те са по-скоро нюанси, не чак толкова съществени, а и вярвам, че и те ще се изяснят с времето и практиката.

Нещата общо взето започнаха с онази прословута фраза:

„Здрав дух – здраво тяло!“

Отне ми доста време докато я схвана. Отначало мислех, че древните гърци сигурно поне малко са били глупави да смятат, че щом си външно красив, значи и вътрешно е така. Литeратурната критика ми беше поразмътила главата! 😀

Постепенно започнах да правя връзката между нещата и тази сентенция ми се изясни. Никой не ти говори за красота. Ако са ти чисти мислите, ако успяваш адекватно да се справяш със ситуациите и стреса, с които се сблъскваш всеки ден, то цялото ти тяло работи както трябва. Много простичко, нали?

Само дето не е чак толкова просто достижимо. Поне не и ако си останеш на нивото на „добрия пациент“. Преди година някъде престанах да използвам ежедневните лекарства, както и да разчитам на класическата медицина. Няма вече аспиринче за главобол, парацетамол за настинка… За мое собствено очудване оцелях при това доста по-лесно, отколкото очаквах. Мислех, че първо ще мина през дълъг кризисен период, преди да се подобря, но мина доста по-леко.

Всичко се завъртя около една дискусия за това как действат лекарствата. Концепцията е също толкова простичка.

Когато се появи болест тялото се мобилизира да се справи с нея. Когато в тялото попадне лекраство, то го отчита като враг, отрова и тялото насочва силите си да се справи с него, като болеста остава на заден план… И ето – симптомите ги няма, а болеста е подтисната, но не и изчезнала…

Та приех факта, че нищо няма да ми стане от малко главоболие или висока температура, тялото ми е по-умно от мен и знае какво да прави… Но все още не ми се връзваха съвсем нещата… Четях за традиционната китайска медицина (ТКМ) и само се ядосвах колко са ни скапани лекарите. Как за две минути те приемат, разпитват и вече са ти открили куп болести и с едно и също нещо лекуват симптоми породени от различни неща. Признавам се, че се чувствах безпомощна и объркана. Смятах, че не мога да се справя сама със ситуацията.

Междувременно трябваше да се преборя със следродилната депресия, която ме побъркваше. Беше доста ужасен период от живота ми. На всичкото отгоре, при изследванията, които направиха на Божката, когато се роди, се откри, че десния му бъбрек е по-малък от левия с няколко милиметра, в последствие за няколко месеца го следи детски нефролог и се установи, че този десен бъбрек въобще не расте. Отначало и за двамата с Антон това си беше стресиращо, но го изживяхме (може би за около седмица), всеки по собствен си начин и продължихме нататък. Честно да си кажа, вече не ходим на контролни прегледи, нито му правим контролни изследвания. Не ме интересува дали работи или не този бъбрек.

Та в този период много неща ми се събраха – депресия, „проблема“ на Божката, ужасни проблеми с кърменето… и бах наясно, че идва всичко от главата ми, от това, че не можех да се примиря с раждането си, както и от други разни проблеми, които не ми се коментират.

Адашката ми даде тогава координати на нейна близка, която е психотерапевт.  И така тръгнах на психотерапия, ходех редовно в продължение на 9 месеца някъде. Много ползотворно за мен беше. Но по-важното в случая беше, че терапевтката ми ме насочи към енергийната медицина. Започна да ми забърква така наречените Бах есенции. Действаха ми отлично и ми помогнаха много. От друга страна бях доволна, че намирам лечение, използващо част от принципите на ТКМ (тоест, че разглежда всеки човек като отделен случай и разнищва всеки симптом от къде идва). Започнах да чета по въпроса, скоро дори ще си поръчам собствен комплект за да си правя есенции вкъщи.

Отплеснах се малко. Покрай Бах есенциите се заинтересувах и от хомеопатия. Харесва ми, че е отново на принципа на ТКМ и разлежда всеки случай поотделно и лечението е според конкретния случай. Започнах да разпитвам за добър хомеопат, намерих си, при това не един. Но нещо все ме спираше да отида, въпреки, че чувството, че не мога да се спправя сама с нещата, които ми се случват ме изгаряше отвътре…Това усещане, че ще съм зависима от някого, хич не ми харесваше. Търсех, ровех, четях за хомеопатията. За някои случаи дори сама „предписвам“ лекове за семейството и околните ми. Обмислям все още да се запиша на курс… Но така или иначе не отивах при хомеопат.

Тогава неведоми пътища ме доведоха до Техниката за Емоционална Свобода (ТЕС). Много интересно нещо, можете да си прочетете. Гарантирам, че работи. Чрез ТЕС и медитацията за лекуване на орган вече нямам белег от секциото – нито реален, нито емоционален. 🙂 И така ТЕС се оказа нещото, от което съм имала нужда за себе си. Нещо, чрез което да се справям сама.

Обаче… Все още ме глождеше нещо… Не можех да си обясня появата на някои болести, не можех да си обясня примерно различните видове рак, нито пък защо някои неродени деца се самоабортират или самоубиват, заплитайки се в пъпната връв…

Тук на помощ ми дойде германската нова медицина (ГНМ). Това за мен беше голямото прозрение, последното парченце от пъзела. Ще се опитам накратко да обясня ГНМ.

Хората непрекъснато си взаимодействаме със средата, в която  живеем и е на практика невъзможно да не изпадаме във вътрешни конфликти – някой ни е обидил, уволнили са ни от работа, загубили сме близък… Това предизвиква дисбаланс в мислите и чувствата ни. Съответно тялото ни реагира и задеъства специална биологична програма, с чиято помощ да се реши проблема на физическо ниво. Не знам дали сте забелязали, но когато човек е под стрес може да открие доста неочаквани сили и способности в себе си – може да будува по-дълго от обикновено, да изминава по-дълги разстояния, да прави по-дълго нреме неща, които отнемат много енергия… при това напълно е възможно да не се усети никаква умора. Но когато стресовия период премине, се чувстваме като изстискан… Именно защото сме изстикани, тялото ни е достигнало някакъв предел, работило е на максимум и има нужда от време за да възстанови нормалния си ход на работа.

Според ГНМ именно болестите са проявата на това, че тялото ни работи на извънредни обороти. Когато всичко приключи, то се самоизчиства или самоизгражда (според зависи какъв е бил конфрликта). Различните конфликти засягат различни органови системи, според зависи в коя част на мозъка е възникнал конфликта.  Също така вирусите, гъбичките, бактериите – те спомагат за възстановяването на организма при решен конфликт.

Може би трябва да дам примери за да стане по-ясно. След като изчетох всичко, което намерих за ГНМ ми се изясниха болестите в моето семейство и се потвърди съмнението ми, че „проблема“ с бъбрека на малкия е последствие от родова травма.

Ще започна с това – в деня, в който се роди, наистина имах контракции и прочие. Тук е разказчетото ми, който иска може да прочете. Но вътрешно в себе си един глас непрекъснато повтаряше, че не е дошъл още момента. Имаше доста фактори, които бяха предизвикали контракциите. Но тогава не го осъзнавах. Както и да е, не му беше ред още да излиза на бял свят. Едно, че не беше слязъл напълно в малкия таз, в хода на раждането се беше извъртял и заел хоризонтално положение. За мен сега това е ясен знак за конфликт „не искам да излизам“ или т.нар. териториални конфликти, които засягат бъбреците. За щастие това е решен конфликт, може би и преди съм го знаела на подсъзнателно ниво, защото както казах по-горе, това отдавна престана да ме тревожи.

Аз имах тежък конфликт свързан с раждането. Още имам какво да работя над това, но този конфликт се прояви в проблемите ми с кърменето. Гърдите ми бяха непрекъснато разранени. Какво ли не опитах, мазах се със сумати неща, Божката захапваше добре, сучеше добре, не бяха гъбички, сменяхме позите… Нищо не помогна. Накрая просто реших, че няма смисъл да мъча себе си и малкия и спрях да кърмя. Това ми донесе нов конфликт (за непълноценност) и е напълно възможно да си имам някоя кистичка в гърдите или дори раково образувание. 🙂

Антон пък например в момента е в малко депресиран период, мъчат го разни неща, предстоят ни промени… И веднага прояви признаците на активен конфликт – например студени ръце.

Обясних си защо съм боледувала много през детството си. Дори успях да си обясня едната ми бронхопневмония. Помня, че имах един период в който бях осъзнала какво е смъртта и си спомням, че бях много ужасена. Будех се по нощите плачейки и викайки, че не искам да умра. В един момент осъзнах, че това е нещо нормално, не е страшно, нито пък ще умра скоро… след това се разболях от тая пневмония. Реших си конфликта и тялото ми веднага е задействало изчистването! 🙂

Разбрах защо дядо ми има диабед, защо маминка ми разви рак на гърдата и след това лимфомни възли (май така се казваха) в стомаха. Защо майка ми е имала миома и страда от дисфункция на щитовидната жлеза, защо баща ми непрекъснато страда от ушни инфекции, защо всички сме късогледи…

Интересното е, че никой не умира от самата болест. Като в онзи тъп лекарски виц: „Операцията беше успешна, но пациентът умря!“

Хората умират от изтощение, не от болестта. Тялото им отслабва и не може да поддържа нужната билогична програма… Лекарствата и лекарската намеса в повечето случаи спомагат това изтощение, добавят нови конфликти и нови отрови с които да се бори тялото… Изпитвам възхита към оцелелите при лечение на тежки заболявания, честно… Сигурно са невероятно силни за да се преборят със всичко…

Ох, много дълго стана, но на мен ми е много интересно всичко това и се улях.  Много мои страхове изчезнаха и честно да си кажа, чувствам се много по-уверена. Намерих средства да се погрижа сама за себе си. И се убедих, че когато имаш нужда от помощ, Вселената ще намери този, който да ти помогне…

3 Comments

  1. Pingback: Божково меню « На кръстоПът

Вашият коментар