problem solved?

Сега трябваше да съм навън, на двора, да копая бясно в градината. Или да карам с незаконно висока скорост към съседното село. Или да тичам покрай двора на съседите и лудите им кучета, които ме лаят бясно. Или да вървя бясно към магазина за да си купя тонове шоколад и още толкова пълни глупости, които никой уважаващ себе си човек не би неракъл храна или питие… и след това да ги погълна с невъобразимо настървение.

Само че не правя нито едно от тия неща. Само ритнах котката и тя ми пусна нокти. И стоя тук и пиша бясно… Думата на деня е „бясно“… куче, с резпенена уста, което лае до припадък.

Стоя тук и пиша бясно… и ония чувства треперят по гръбнака ми, натрупват се в тила ми със страховито напрежение и ми става вътрешно горещо. И пиша бясно за да не изгоря вътрешно… каква ирония…

Ядосах се вътрешно… И какво от това… Не е достатъчно, никак даже. Ако тази ядосаност не те накара да направиш нещо. Нещо неядосано, нещо хубаво, съзидателно, пълно с любов, не нещо бясно. Аз непрекъснато се ядосвам вътрешно и обяснявам на хората, че трябва и те първо да се ядосат вътрешно за да се получи работата. Коя работа по ангелите? И как си го представям, че нещо толкова бясно, като ядосаността може да доведе до нещо хубаво? Никак. Но съм достатъчно арогантна и самонадеяна за да не го кажа на хората.

Мамка му, не е въпрос на ядосаност. Не е.

Проблемът е, че ме е страх да ме е страх. Не се страхувам от страха, не, страх ме е да се страхувам. Бия се в гърдите колко съм готина и как трябва да се взема пример от мен. Арогантност, арогантност до немай къде. А безброй чувства неизчувствани и мисли неизмислени се трупат там в тила ми и натискат, натискат, натискат…. смазват… Ядосаността не помага.Нито копаенето на градината, нито карането с висока скорост, нито лая на кучетата, нито шоколада, чипса и кока-колата… Глупачката аз надзиравана и потупвана по рамото от арогантността ми, която гордо вири цици и мята царствено коси.

Problem solved?

Nope.

Ще има още рундове и битки.

И някой ще трябва да изчисти след края на войната.

3 Comments

  1. Страх, гняв, бяс, това са толкова човешки и нормални чувства. Просто ги излей, за да оставиш в сърцето си място за любов и добрина, защото именно те са съзидателните сили.

    И всеки го е страх, и всеки е гневен, и всеки е бесен – понякога. Нормално е! И ако е вътрешно те трови, а копаенето на градината помага, и шоколада помага … защото чрез тях ще върнеш баланса … бесней си на воля, не вътрешно. Прегръщам те!

  2. Pingback: Юнски ъпдейти | На кръстоПът

Вашият коментар