Планирай живота си умно 30 дневно предизвикателство (част 3)

Трета седмица от предизвикателството. Напредъка от седмица 2.

Ден №15: Научи се да казваш „НЕ“

Преполових предизвикателството. 🙂

Моята вълшебна реплика е: „Кажи ми кога ти е удобно и да видим дали ще успеем да напаснем графиците си.“

Последния път, когато приех импулсивно среща ми загубиха 3 часа, за нещо, което въобще не ми допада в никакви аспекти. Но бях „любезна“. Моят мъж тогава ми каза нещо от рода: „Айде стига любезности, само се залъгвате. Кажи „не“ и не си губете взаимно времето.“ 🙂 Съвършено прав! 🙂

Все още не успявам съвсем да балансирам нещата, има седмици в които поемам твърде много уговорки и това ме скапва физически и психически, но все по-често успявам да остава в златната среда. Поставих си лимит кога и колко пъти седмично приемам уговорки за излизане или неща, които не са свързани с работа/семейство. Имам три дни в седмицата, когато приемам клиенти, два почивни дни, в които приемам само уговорки свързани с празници на семейството или някакви супер-мега-гига-хипер на сърце ми неща. И ми остават 2 дни, в които съм гъвкава, но гледам да не ги запълвам до дупка.

Ден №16: Знанието е сила

За мен израза „любопитството уби котката“ е тотален нон-сенс. 🙂 При мен любопитството е нещо, което винаги ме води напред. Ежедневно се образовам и чета/гледам/слушам различни материали свързани с интересите ми.

Не харесвам също демонизирането на технологиите. Били виновни за това или онова. Не са. Технологиите и в частност Интернет, са просто инструменти в нашите ръце и от нас зависи как ще ги използваме. Благодарна съм, че имам такива прекрасни възможности за контакти и намиране на информация на един цък разстояние.

По-рано днес споделих в групата една приятна статия по темата за мотивацията. Тезата е, че не сме демотивирани, а всъщност ни е страх. Много ми допада. Напълно споделям мнението, че единственото, което ни спира са вътрешните ни ограничения и се демотивираме поради различни блокажи в нас или заради нещата „написани по стените ни“. Как това ми помага с умната ми цел? Когато преодолея блокажите си свързани с работата ми, това ще направи потока ми от клиенти постоянен и ще стабилизира доходите ми.

Споделям ви и една статия по втората ми умна цел (връщане на радостта от движението) и има общо също със задачата ни от ден 14 (съня): http://shapesweetness.com/117-Syn_i_otslabvane

Когато съм наспана и отпочинала ми е много по-лесно да се движа и съответно имам и нужната бодрост да го направя. В същото време достатъчното и умно движение е от изключителна важност за добрия сън. Завързани са дебело и здраво двете неща. 🙂

Надявам се двете статии да са ви били полезни и интересни.

Ден №17: Обратно инженерство

Поизбягвах я тази мисия. Знам, че няма да ми е лесно да постигна поставените цели. Някои неща, които е нужно да направя са неудобни. Но пък това е добро упражнение да ти е неудобно. 🙂 Дори нещата винаги да ти се случват с лекота не винаги това е удобна лекота.
Все пак го направих и и нещата излязоха дори по-лесни, отколкото си ги представях в главата си (не ми е за първи път).
Не се наложи да правя проучване, тъй като проучванията за двете ми умни цели са отдавна направени. Уверих се отново, че си струва, това към което се стремя и двете умни цели ми отварят много нови възможности.
Аз съм до голяма степен пионер в това, което правя – моята страст е и моя работа и не мога и не искам да ги отделям. Не мога и не искам да ги отделям, това си е моето призвание.
Малко се затрудних да измисля с кого да говоря в България как е постигнал целта си, която е подобна на моята. И сега докато пиша се сетих за двама души, които са от „моята порода“ и ще ми подскажат идеи как да постигна умната си цел по моя начин.

Ден №18: Как да натрупаш увереност?

Обратното инженерство ми се отрази добре. Затвърди ми позициите пред самата мен.
Много ми хареса и мисията с качествата. Установих със задоволоство, че позитивния вътрешен диалог надхвърля значително негативни.
И също така миналия месец си наех най-сетне офис. 🙂 И въпреки, че много се чудих и колебах за тази стъпка (което всъщност е стъпка и по една от умните ми цели), сега съм изключително удовлетворена.

Ден №20: Неприятна мисия

Отне ми малко повече време да измисля какво да е това нещо. Не ми дойде нищо на прима виста. Мислех да пиша и да си поставя за цел да си спазвам стриктно часа за лягане и тогава ми дойде наум нещо друго, което смятам за по-важно.
Сутрин да ставам веднага щом се събудя (дори да 5 сутринта) и да не се излежавам и да се мотая.
Направих си сутрешен ритуал, който се състои от 3-4 стъпки и не би трябвало да ми отнема повече от половин час. След което спокойно мога да се захващам за работа.

Друго, което искам да възобновя като идея е да се приготвям предварително за излизане. Често имам ангажименти сутрин или по обяд. Идеята е да си приготвям нещата, които са ми нужни и дрехите, които ще обличам от предната вечер, както си пиша плана за дена предишната вечер. Това ще ми спести едно ненужно щуране в последните минути преди излизане.

Как това е в полза на умните ми цели?
Едно от нещата, поради които открих, че не обичам движението и физическата активност е това, че е свързана с излизането от вкъщи. Самото излизане ме напряга, защото усещам натиск или някой ме юрка, или се щурам като муха без глава, защото се приготвям в последния момент. Та когато сутрин не се мотая и си приготвям нещата предварително излизанията ми ще са по-приятни.

По целта за стабилизиране на доходите ставането сутрин щом се събудя ще ми помогне да си свършвам работата по-навреме и отново да избегна стреса на крайните срокове или да се окаже, че вече е 4 следобед, а аз съм още по пижама. (работата от вкъщи си има своите подводни камъни)

Ден №21: Не се задоволявай с малкото

Видеото създаде един дисонанс в мен. Разбирам добре концепцията и я подкрепям. Нещо не ми допадна представянето, думите и изразите използвани от Мартин. Дадох задача на подсъзнанието си да открие какво точно не ми беше тамън и днес получих отговора си.

Осъзнах, нещо, което много ме радва. Вече не искам и не уча през негатива. Не какво ще загубя ме движи напред. И че съм благодарна и удовлетворена от живота без да правя сравнения какво имат/нямат или какво преживяват другите. Вече нямам нужда от ритници и липси за да се развивам.

Мога да съм доволна, задоволена, удовлетворена и пак да продължавам напред. Водят ме други механизми. Води ме любопитството и вътрешен порив за развитие.

Много ми харесва това откритие! 🙂

На този етап не виждам смисъл да слушам отново видеата. Ще ги повторя в някакъв момент може би. Реших да инвестирам времето си в преговор на няколко наръчника от минали обучения. Намирам го за по-полезно за себе си и стъпка напред към умната ми цел (която вече е само една).


Седмица 1

Седмица 2

Седмица 4

Вашият коментар