Планирай живота си умно 30 дневно предизвикателство (част 1)

Включих се в предизвикателството „Планийра живота си умно!“ на Мартин Рохани. Ето и какви ги свърших през първата седмица от това предизвикателство.

Ден №1: Думата ми за тази година е жизненост

В контекста на тази дума ценностите ми са:
Постигане на жизненост в ежедневието
Жизненост в отношенията ми с партньора и децата ми
Умерено и балансирано разпределение на работата и задачите
Свободното ми време наистина да е свободно и посветено на почивка и забавления
Жизнени финанси без преливане от пусто в празно
Физическа и емоционална жизненост (дълбоко преплетени са двете)
Жизнени и ползотворни приятелства и контакти

Искам хората да ме знаят с благост на характера. Да ме запомнят като човек, към който могат да се обърнат за експертен съвет, да получат нетрадиционни и работещи за тях идеи. Да усетят съпричастност и подкрепа без осъждане и критика.

За мен е ценност да служа на обществото със своите таланти и умения. 🌈💞🤩

Ден №2: Моите приоритети

Моят приоритет №1 е постигането и поддържането на съвършено здраве и жизненост, осигурявайки си редовно и всеки ден питателна, подходяща за мен храна, пълноценен сън, подходяща физическа активност, навременно справяне с възникнали физически проблеми. Винаги да се стремя към оптимален ритъм почивка-работа и ниски нива на стрес. Активно да работя за преодоляването и промяната на вредни за здравето ми подсъзнателни убеждения, вярвания и нездравословни навици.

Приоритет №2: Постигане на усещане за достатъчност и вътрешен мир.

Приоритет №3: Да имам здраво, сплотено, хармонично семейство.

Ден №3: Моите топ 10 трудни цели за следващите 12 месеца 😱😬😨

Бррр! Неочаквано развитие на тази задача.
Всичко ми се струваше наред. Не пиша за първи път цели и мечти. Колко съм ги писала, ехееееее… Все пак трудно ми вървеше. Една, втора, пълен спек.
За измислянето, все ще ги измисля. Но едва сега осъзнах, че не просто трябва да ги измисля, но и да ги изпълня. И ето защо е спека. Не искам това да са поредните цели написани на едно листче и запратени в забвение. И това ме ужасява!
Осъзнаването направо си е шокиращо. За първи път всъщност планирам да изпълня тези цели, до сега просто си ги пишех без истинско намерение да ги изпълня.
Другото, което осъзнах е, че съм се свила в някаква черупка. Трамбовам си усърдно в зоната на познатия ужас.
Докато се потях над целите си всъщност започнах изпълнението на едната – запазих си час за зъболекар. Не съм го правила от години по ред причини, изтърпявах си болката и продължавах. От няколко седмици планирах да направя нещо в тази посока и се започна сега едно чудене колко ще ми струва, ще попадна ли на добър зъболекар, колко ще е неприятно и разности от този сорт. Но все пак направих първата стъпка и в четвъртък имам час за преглед и оценка на състоянието на зъбите ми.
Все още усещам едно сковаващо усещане, но се чувствам по-добре.

Ето ги и моите топ 10 трудни цели:
️Ежедневна адекватна грижа за устната ми хигиена
Трайно ограничавам на сладките храни и спиране на млечните.
Постигам на постоянен клиентски поток и минимум от 6 сесии седмично.
️Откривам радостта от движението и физическата активност
️Отиваме два пъти на почивка за по 5-6 дни цялото семейство – веднъж на планина, веднъж на море
️Разрешаване на конкретен здравословен проблем, чрез ежеседмични сесии енергийна психология, боуен терапия и ресторативно движение
️Прекарване на пълноценно време със семейството всеки ден (поне час)
Преодолявам блокажа си да говоря свободно английски език
отделям достатъчно време всеки ден да науча децата си как заедно да се грижим пълноценно за дома
Намирам си хоби и го практикувам редовно

Да бъде! Речено-сторено! 💃👌🌞🌈

Ден №4: Моите две умни цели

Избирането на умните цели се оказа сравнително лесно.

Имам постоянен клиентски поток и минимум 6 сесии седмично – това ще стабилизира доходите ми и ще ми позволи да се погрижа за здравето си в аспектите, където е нужна намесата на специалист.

Откривам радостта от движението и редовната физическа активност – тази цел генерално ще се отрази на трите ми приоритета (здраве, вътрешен мир, сплотено семейство).

Малко по-късно днес ще се позабавлявам с втората част от задачата и ще си направя една хуууубава творческа визуализация какво е да постигна тези цели. Ще поработя и над блокажите, които ме спират да ги постигна – така ще открия убежденията, които ми пречат да ги постигна, да пренапиша тези убеждения и да ги обърна в своя полза.

Ден №5: Обещанието!

Обещавам да постигна И работя върху моите две умни цели – да постигна постоянен клиентски поток и минимум 6 сесии седмично, както и да открия радостта от движението и физическата активност.

Ден №6: Ежедневни задачи

Вече съм в график и ще публикувам по една задача от предизвикателството на ден. И това влиза в списъка със задачите ми за деня.

Списъкът ми за утре:
*Три срещи – две сесии с клиенти и среща със счетоводителката
* 30 минути разходка
* Да гледам видеото на Мартин за ден 7 (отключват ми се в 18 часа)

Прегледах си записките и установих, че не съм си водила такъв ежедневен списък със задачи от 16 октомври. Бая временце е минало. Та вкарах в ред любимия си БуЖо и записах утрешните си задачи (какво е БуЖо – погледнете в края на публикацията ми).
Обичам да пиша задачите си вечер за следващия ден. Така имам възможност да разпусна от настоящия ден и да се подготвя за следващия. А и сутрин обичайно нямам време да седна спокойно да си попиша задачи или други неща.
По тази схема сутрин, когато стана вече имам готов план за деня и не се щурам като муха без глава да се чудя какво имам да правя, да се почесвам дето не ме сърби и някак си с една идея по-трудно е да се моткам и да отлагам.
От този тип хора съм, които бягат надалече от от графици. В същото време установих че списъка със задачи ми помага да си подредя хаоса в главата, да се измъкна от безвремието, което ме владее. Много често, след като напиша списъка си със задачи, не го поглеждам повече до края на деня. Той сякаш се отпечатва в главата ми, явно подреждам пистите в мозъка. хихи!

Моя милост има склонността да се мята в двете крайности – от пълно прегаряне и преизпълнение на плана, до тотална апатия и дни в които ставането от леглото и събличането на пижамата са част от списъка.
Та ето три идеи от мен за водене на ежедневен списък, които при мен сработват чудесно:

* Достатъчния списък – записвам три неща, които е ДОСТАТЪЧНО да свърша за деня
* Обратния списък – ако в края на деня се окаже, че не сте направили „нищо“ от планираното, взимате си листче и написвате на него ВСИЧКО, което сте направили през деня (това е за дните, където ставането от леглото е събитие), зачеркнете ги прилежно; добавете и една-две-три от задачите, които се е предполагало, че е трябвало да свършите, ей така, за цвят. Нещата вече изглеждат съвсем различно!
* Рестартиране на деня – ако сте се моткали още от сутринта и часовете са ви се поизнизали, в 14 часа рестартирайте деня. Отворете си списъка със задачи и се заемете с най-важната от всички.

И обещаното – какво е БуЖо: идва от английското bulet jurnal или смислово преведено дневник-всичко-в-едно. В него има календар, списъци със задачи, колекции, разни планове и въобще каквото ви е по вкуса. Аз си записах днес някои акценти от предизвикателството.
В тази статия в блога си съм писала по-подробно какво е и как се прави – какво е дневник „всичко-в-едно“.

Много обичам технологиите – използвам електронен календар и OneNote за задачи и бележки от всякакъв род. Но аналоговия дневник ми носи изключително удоволствие и чрез него преживявам нещата по-различно. Някак си успява да оптимизира менталната ми енергия и да ме вкара в ред.

Хайде, стига съм писала. Стана доста дълго, а и е време за сън.

Ден №7: Ако светът свършва днес…

Ако светът свършваше днес, сега, надали щях да променя нещо особено. Седим си сега с моята малка дъщеря и си правим разни работи, които са ми приятни. Ми кеф си е!
Ако свършваше след година щях да съм пълен айляк. Да се наслаждавам на живота тази една година и вероятно почти нямаше да се занимавам с целите си. Установих, че да, една година мога да си живея така както сега, животът ми е хубав. Виж, за по-дългосрочно бих се потрудила. Пълен парадокс!
Хем мога повече така, хем не мога повече така.

По частта със задачите… Все повече осъзнавам, че организирането не ми е силната страна. Не и типичното организиране със срокове и задачи. Следвам си някаква моя организация, която не е ясно каква е точно, но ми върши работа. Спокойно си ми е все пак. Напредвам си с нещата, макар и по някакъв мой си начин.

Все пак си направих едно местенце в OneNote и си разписах категориите и някои задачи. В някои категории е все още празно, а две задачи даже се оказа, че днес съм изпълнила (свързани с реновиране на дома). Тази вечер ще поработя още над тези задачи, но подозирам, че ден 7 ще си стои work in progress. Май такава е и целта.


Седмица 2
Седмица 3
Седмица 4

Вашият коментар