Изкуството на паузата и насладата от живота

Последните две седмици темите за почивката и продуктивността са ми актуални. Обсъждам ги активно с хората, които работя в групата Нишките на живота. Искам да споделя с вас своя полет над нещата.

Осъзнах, че обичам да се наслаждавам на живота и че всъщност го правя много активно на доста странно място. По време на една фокус група за… кухненска хартия. 🙂 Обичайно аз дори почти не използвам кухненска хартия, намирам я за истинско разхищение на ресурси. След като споделих, че кухненската хартия може да се използва за полиране на чаши срещнах изненадани погледи от останалите участнички „Кога намираш време да полираш чашите?”. Не намирам, всъщност не си спомням кога съм полирала чаши, но слушайки споделянето на другите жени осъзнах нещо с истинско удоволствие.

Малките радости и наслади на живота
Малките радости и наслади на живота

Харесва ми да се наслаждавам на живота и започнах да го умея доста добре.

Животът ми не е подчинен на ритъма „колкото по-зает, толкова по-добре”. Зает не е равно на продуктивен. Днес фокуса обаче ми е другаде. В изкуството на паузата и това да се наслаждаваш на живота.

Когато изследвах своя ненаситен апетит към сладкото, открих, че отдолу се крие жаждата ми да изпитвам радост и наслада от живота. И други неща се криеха там, но за тях друг път.

Къде съзнателно, къде не чак толкова работих упорито да си доставям радост и наслада по други начини, не с храна и съм безкрайно удовлетворена от резултата.

Научих се на изкуството на паузата!

Научих се да си взимам мънички порции радост, когато погледна небето докато вървя нанякъде за да свърша някаква задача. Да послушам хубава музика, докато мия чиниите. Да правя кратки почивки пълни с тихо съзерцание гледайки през прозореца как вятъра подухва и клати дърветата. Да постоя в любимото си кресло на слънце, докато проверявам имейлите си или планирам задачите си за деня. Да изпия всяка глътка чай със затворени очи оставяйки вкуса да се разтвори в устата ми и да се разгърне по езика и небцето.

Дори  започнах да си купувам скъп чай, който е в красива опаковка, с богати вкусове и всяко пакетче чай има послание. Всъщност чая обичайно го пия докато работя нещо на компютъра. Представете си сега работата ми „разкрасена” от всяка глътка чай.

Красиво е и храни душата ми, дава почивка на мозъка ми, взимам си мигове пауза, мигове наслада, които ме зареждат. Награждавам се с микромоменти радост.

Така няма нужда да чакам и да копнея да ми се освободят два часа за да постоя насаме, да пия чай и да си почивам. Ритъмът работа-почивка е омешан, преливащ се. Като вълните в морето, не знаеш къде започва едната вълна и свършва другата, но заедно са в хармония.

Почитателка съм на бавното живеене и да си нося новите дрехи.

Да си сипвам храната в най-красивия сервиз, който имам. Да обядвам с децата и Антон на покривка, която ми доставя радост, дори да бъде омацана на третата секунда. Да пиша ежедневните задачи в красив тефтер.

Красотата и радостта от живота са в малките неща. В малките детайли, в нещата, които правим всеки ден.

"Създай поредица от доброта, последствията винаги ще бъдат добри."
„Създай поредица от доброта, последствията винаги ще бъдат добри.“

Преди малко с истинско наслъждение си приготвих чай и следобедна закуска, която днес се оказа и обяд. Сложих водата да заври, измих чайника (зелен на бели точки), покрай чайника измих и още няколко неща в мивката. Разчистих масата за да имам място където да нарежа плодовете.  Разтребих и почистих масата и дивана в хола, за да има къде да седна на чисто и подредено. Избрах си свежа чаша и купичка за храната, подредих ги, приготвих си чая и храната. Съчетах полезното с приятното. Паузата с работата, нахраних тялото и душата едновременно.

Звучи така, сякаш у дома е нямало никой и никой не ме е прекъсвал. Това не е вярно. Между всичко по-горе посрещнах Искрен, който беше навън, помогнах за Зорница да се приготви за сън, говорих си с Антон по важни и неважни теми. Насладих се на чая и храната докато пиша това и докато Зорница настоятелно се опитваше да ме занимава с някакви нейни си неща. Но моето вътрешно усещане беше точно все едно съм сама и никой не ме е прекъсвал за нищо.

Избрах да е така.

Вие доставяте ли си ежедневно малки моменти на почивка и радост? Каква е вашата представа за наслада от живота?

Вашият коментар