Пътят през пустинята (есе)

Независимо колко е дълъг, Пътят е символ на прехода от познато към непознато, от свое към чуждо, от старо към ново. и е винаги труден! В живота ние, хората непрекъснато вървим по разни пътища някои вървят по прав и широк път, други по неутъпкани и трънливи пътечки. Най-труден е обаче пътят към собственото Аз. Човек трябва най-напред да опознае света около себе си, за да познае чрез това своята душа. Перипетиите по този път са перипетии в търсене на вярата и истината. Мнозина не достигат до края, защото не са уверени в себе си, нямат достатъчно воля да се преодолеят.

Известно е, че родените в робство никога не могат да бъдат истински свободни, но и тези, които са родени свободни, често стават роби на собствената си свобода. С една дума – животът е плен. Няма значение дали си заключен в замък или ниеш в тъмница. Оказва се, че единствено свободна може да бъде само душата.

Светът около нас е като пустиня. Трябва да си проправиш път през нея, за да стигнеш до „обетованата земя“. А да проправиш път през пустинята е страшно трудно и мъчително. Със зъби и нокти се бориш там за всяка крачка, защото пустинята ревниво пази пространството си. Изправен срещу тях е лесно да се откажеш и да се… предадеш. Но наистина само трудните неща си заслужават усилието! И когато стигнеш края, откриваш, че вече си Друг. Разбираш, че си по-силен, по-свободен. Свободен, защото душата ти е изчистена. Нищо, че тялото е в плен… А когато се обърнеш назад, виждаш нейде там своите колебания, своите терзания и мъчително лутане, своята упоритост. Виждаш и другите! И ако наистина достойно си изминал пътя си, ще намеришс или да подадеш ръка и на тях.

Нови пазар, 2001 г.

Публикувано в литературен сборник „Златоструй“ (кн. 5)

Вашият коментар