Първата от четиридесетте – успешна!

Гост блогър Ace Coke

И идва време за равносметки. Досега не ми се е случвало да го правя писмено, но ето че моята Яна ме помоли, та мога ли да откажа…

Беше хубава година. Започнах я на 30 и я завърших на 31. Започнах я с дете, завърших я с деца. Започнах я хоумлес и я завърших с дом и двор. Но каква равносметка мога да направя? Нека опитам.

Влезнахме в 2011 с големи надежди за второто ни дете. Очаквахме с нетърпение нови хоризонти и върхове и в края на януари се изправихме пред най-голямото изпитание, което ни се е случвало. Беше изпитание за духовете и телата. Трудно и дълго, с успешен край и все още недоанализирани моменти, реакции и мисли. Мисля си, че раждането на втория ни син Искрен беше нещо, което преди година (януари 2010, б. а.) не бих сметнал че ще ми се случи. Това бяха няколко седмици изпълнени с борба и болка, завършили с кулминация от две безсънни денонощия и стивънкингов сблъсък с недоизследвани части на съзнанието ми. Невероятно съм щастлив, че се случи по този начин. Ще го помня винаги и ще го разказвам с удоволствие на когото аз реша, че трябва да чуе.

За съжаление (или не) успехите на някои тровят живота на други. И така не бях пощаден и бях изправен в люта бюрократична битка с доктори и социални, която ме бе довела почти до нервен срив, докато… срещнах една жена. Не точно врачка, гледачка или както там бихте я нарекли. Беше младо момиче с интересен диалект (такъв дето го говорят по границата със сръбско май), което ми сподели, че ми е направено родово проклятие. По принцип с такива хора не говоря, но нещо този ден ме накара да се заговоря с нея. Както тя се изрази – този ден е дар от Бога и не го подминавай току така. Бърза работа нямаш.

Та начена дамата развалянето на проклятието, като основното което помня от нейната молитва беше „Пръв във…, пръв във…“. И след това започнаха да се стичат едни събития…

Месец и нещо след тази случка ми увеличиха заплатата. Да си кажа очаквах повече, но това което ми дадоха беше точно толкова, колкото ми трябваше. На следващия месец Яна намери къщата. Нашия бъдещ дом, който тъй жадно мечтаехме, се бе материализирал в обява за продан. Колко интересно се получи – парите, които тъста беше заделил за жилище и максималният кредит който би ми отпуснала банката с новата заплата стигаха точно да си купим къщата! Колко невероятно, имайки се предвид, че според всички правила нямаше как да ни бъде отпуснат такъв кредит, но ето че стана! Стана и това чудо – най-големия ни материален успех някога. До последно не вярвах, че ще се случи, но стана!

Какво ставаше в другия ми дом, онзи първия, от където бях тръгнал? Баща ми тотално залиня и вече виждах, че няма желание за живот. Всъщност виждаше се отдавна, но едва сега си позволих да си призная. И един ден сестра ми се обади че е бременна и тогава вече бях сигурен, че баща ми ще си замине. Така става в нашия род – един отстъпва място на друг. Така стана и с Божидар и Искрен – при първата бременност на Яна почина баба й, а при втората – моята. Баща ми си замина около месец, след новината за второто бебе на сестра ми, а майка ми изпада в ужас при мисълта, че ще правим трето бебе (хили се автора). Но какво да се прави – не можем да спрем прогреса.

И така – щастлив съм, че сестра ми се реши на второ дете. Щастлив съм, че ние се решихме на трето – още няма признаци, но знае ли човек. Баща ми ми липсва доста, но съм сигурен, че ни гледа от някъде и ни се радва. Щастлив съм, че този товар падна от плещите на майка ми и най-сетне може да си позволи да помисли за себе си. Абе много щастлив човек съм тази година.

Какво изпускам… Нека разбия малко хронологията и разгледам по обстойно моята равносметка. Получи се така, че покрай нашето израстване започнаха и другите да се променят. Родителите на Яна най-сетне приключиха с делбите и се успокоиха. Тъста се промени в отношението си към нас и най-вече към децата, и то към добро – изключително съм щастлив за което. Запознахме се с нови и интересни хора. Родиха се много деца. Много неща се промениха – закони, манталитети, болници, манталитети, мисли, чувства и манталитети. Хората край мен започнаха най-сетне да повдяват нещо от проповедите ми. За пръв път почувствах, че повлиявам някого в добра посока. Че някой се интересува от моя опит и знания. Че някой ми вярва. Установих, че знам много, мога много и искам много, но също така ме мързи много. И се запознах с Мери Шварц (Яна да обясни коя е).

Дали приключи нещо? Нееее – за първи път по нова година не усещам че е приключил някакъв период. Напротив! Вече е започнал и набира скорост. Влакът на промяната влиза с пълна скорост в 2012 – година велика за всички нас. Очаквам я с трепет и надежди. Очакват ни успехи и начинания, които не сме и мечтали. Само трябва да не бягаме от тях.

Желая на всички вас да изпитате най-страхотните усещания. Да се сбъднат неизречените ви мечти. Желая на вас и на мен благоденствие, изобилие и щастие – всеки както ги приема за себе си!

А.М.

30.12.2011, 23:30

П.С. И съм изключително щастлив от първата Бъдни вечер на моето семейство в нашия Дом!

One Comment

  1. Pingback: Една малка Коледа « Жълтурчето

Вашият коментар