„Особени сезони“ по Стивън Кинг

Помолих четерима близки хора да ми ме кажат заглавия на книги, които свързват с мен. 🙂 Получих доста интересни отговори, включително на заглавия, които са нармазили заради мен (да не се чудите коя книга – „Илюзии“ на Ричард Бах). хах! 🙂 След доста кратък размисъл реших да се спра на две заглавия, които не бях чела до сега – новелата „Начин на дишане“ на Стивън Кинг и „To a God Unknown“ („Към един незнаен бог“) на Стайнбек.

Захванах се с целия сборник с новели „Особени сезони“ с мисълта и идеята, че набързо ще го схрускам и ще продължа нататък, но се излъгах. „Способен ученик“ и „Тялото“ ми бяха бавни и мъчителни за четене. Не че не ми харесаха, напротив. Допаднаха ми доста, но ми вървяха трудно.

„Изкуплението „Шоушенк““ ми беше като цяло леко скучна. Липсваше ми емоция, някак твърде хладна и безпристрастна ми се стори, а аз съм емоционален читател, който оценява книги по това как са го докоснали. Това е един от редките случаи в които филма ми е допаднал повече от книгата. Факта, че първо съм гледала филма може би също повлия, защото имах някакви очаквания за нещо разтърсващо. Това, че беше разказана от трето лице някак си също допринесе за усещането за баналност и загуби точки пред мен. Оценявам обаче това как героя-разказвач беше повлиян от историята на Дюфрен и реално погледнато ми се струва, че точно това е бил акцента. хм…

„Способен ученик“ прочетох най-бавно, с големи паузи поради лоша организация от моя страна и мисля, че новелата много загуби от това. Не знам дали ви се е случвало да проточите някоя книга толкова дълго във времето, че да ви писне, дори да е много добра, и в някакъв момент да се окажете в положение да се опитвате да я прочетете възможно най-бързо за да ви се махне от главата без да вложите нищо особено в четенето… Е, точно това се случи и с тази новела.

Както често се случва бях начертала някакъв сценарий в ума си. Той обаче не се сбъдна. 🙂 Много ми допадна стратегическата ментална игра на Момчето и Стареца. Беше като някаква зловеща партия шах подчинена на страха и жаждата за власт над други човешки същества.

Идва ми да кажа, че крачката към Тъмната страна за Момчето беше много лесна, но се замислям „Дали наистина беше така?“. Дали той носеше в себе си тази кръвожадност или се зарази с нея от Стареца? Дали всеки от нас не носи тези неща в себе си и само е нужно да попаднем на точното място в точното време за да се проявят? Замисля… Кара те да погледнеш в тъмното мазе на ума и чувствата и да ревизираш инвентара.

„Тялото“ беше много различна и неочаквана. Историята на едно странно пътуване, което бележи края на детството. Потапя те, къде ти, направя те удавя със сериозността си. Имах усещането, че нещо тежко е надвиснало над мен и всеки момент може да падне върху мен и да ме размаже.Очаквах с нетърпение най-сетне да се доберат до този прословут труп, Кинг да го опише колко е гнусен, страшен и разложен. Оказа се обаче, че трупа е най-безобидната картина в цялата история. Много ми е трудно да опиша какво ми даде историята, защото е като един безформен облак от мисли и чувства.

И накрая стигам до „Начин на дишане“ – новелата заради която сборникът „Особени сезони“ се оказа в списъка ми. Направо черешката на тортат! Не мога да не похваля г-н Кинг колко добре си беше написал домашното по темата „родилни практики в съвременността“. 🙂 За мен беше впечатляващо и определено ми увеличи удоволствието от четенето. Обичам когато авторите се подготвят прецизно по темите за които пишат и от които аз разбирам и бих могла да ги хвана в крачка, хаха!

В тази новела вече имаше един по-класически мистичен Кинг. Странния мъжки клуб, който не е клуб, приказната къща, историите… Не знам защо, но направих някаква асоциация със сериала „Dr. Who“.

Може би това че живота ми, работата ми, светоусещането ми, са силно обвързани с темата колко необятна е женската сила, главната история в новелата за мен не беше страшна, а някак си едва ли не вдъхновяващо на какво е способна една жена, когато има вяра и е целеустремена. Много смахнато! 🙂

Доволна съм от избора си и че прочетох целия сбоник с новели, вместо както планирах в началото да прочета само „Начин на дишане“. Всяка история ми даде по нещо и ми взе по нещо, както подобава на една добра история. За мен Стивън Кинг е един прекрасен разказвач.

2 Comments

  1. Pingback: Стайнбек е реалибилитиран | на кръстоПЪТ

  2. Pingback: Книжно предизвикателство за 2015 година | на кръстоПЪТ

Вашият коментар