Нямаше първа целувка

Нямаше първа целувка… откраднаха ни я! Имаше едно бебешко краче… може би. Дори не съм сигурна дали наистина съм го видяла или съм си го измислила, за да не полудея от целия този абсурд, който се разигра тогава. Ничий живот не беше спасен, по-скоро беше съсипан.

Осем часа по-късно някаква жена с неясен статут, която раздаваше бебета ми се скара, че не мога да накърмя собственото си бебе, защото съм твърде мръсна за целта… Ах, тези мръсни, недизенфикцирани майки… Нямаше и първо кърмене. И него ни откраднаха.

First kiss от Amy Swagman
First kiss от Amy Swagman

Откраднаха ми детето, откраднаха ми майчинството. Между нас има пропаст, която може би никога няма да изчезне.

Прегръщам го, целувам го, радвам му се…. Вече е на почти 7 години. Но мен още ме боли понякога и все още усещам една черна дупка в себе си на мястото, на което трябваше да е всичко онова, което ни откраднаха – първата прегръдка и втората, и десетата… Първото кърмене и второто, и третото, и стотното, цялото кърмене ни откраднаха…. И първата целувка, и втората, и петата, и стотната… защото със седмици аз не можех истински да се зарадвам, че съм станала майка на детето си. Гледах детето си като чуждо.

Виня безразличието на обществото към нещо толкова важно – майчинството. Виня собствената си наивност и това че се доверих повече от нужното.

Знам, че много хора смятат че съм лигла или че си въобразявам, или че преигравам, и прочие неща. Знам обаче, че има и много жени, които се чувстват като мен ограбени и с черни дупки в сърцата си. Някои дори с повече от една.

Ако начина по който едно общество се грижи за децата, възрастните и хората в неравностойно положение е мярка за човечност, то не сме натрупали много точки в този аспект…

One Comment

Вашият коментар