Когато огледалата се променят

Напоследък с удоволствие откривам, че „огледалата“ ми се променят в много приятна насока. Което разбира се значи, че аз се променям в желаната от мен насока. Повечето са индиректни – в смисъл променят се взаимоотношения, променя се енергията, хората…

Последната седмица забелязвам и директни промени – хората ми казват хубави неща за мен (обичайно е обратното – посочват ми се неинтегрираните сенчести страни). Не просто примерно колко съм готина, добричка, усмихната, а посочват съвсем конкретни качества, които незабелязано съм интегрирала вече в себе си, не съм забелязала, че ги имам и че всъщност са ценни. Като например, че съм много изобретателна в намирането на решения или че живея нещата, в които вярвам. Тези двете са ми много пресен пример и ги помня ясно, но имаше и други подобни.

Трудно ми е да си водя „дневник“ на пътя, който вървя. Но и това явно си е намерило естествено решение. Благодарна съм, че Вселената се грижи за мен и ми показва постиженията ми, така че да не се губя в отчаяние и да не изпадам в безверие как „нищо не се случва“ и „нищо не постигам“.

Специални благодарности, прегръдки и целувки на две от най-прекрасните ми огледала – Марти и Елена. Любя ви, сестрици, любя ви…

Вашият коментар