На второ четене

Не ми се започваше нищо ново за четене. Влача една леко скучновата книга за родителството и реших да препрочета нещо, което бях чела наскоро. Опитах се да се сетя кога за последно съм препрочитала книга. Оказа се доста отдавна.

narrative-794978_640

В повечето случаи когато препрочитам нещо, то е било достатъчно отдалечено във времето, та да помня общо взето основната история без подробностите. Този път много подробности все още стояха живи в паметта ми. Надграждах с удоволствие, откривах нови нюанси. С изненада открих че не си спомням цели епизоди, които сега ми бяха много интересни и някак си ги намирах за ключови, а на първо четене съм ги пренебрегнала…

Размишлявах си над това и с неудоволствие установих, че… бързам! И в четенето, и в живота си като цяло. Независимо дали историята ме е запленила или не, бързам да стигна до края за да видя какво ще се случи накрая. И пропускам най-сладкото – пътуването. Онази прекрасна част в която се развиваме, надграждаме, израстваме, за да достигнем до желания финал или ново начало.

Вместо да се наслаждавам на всяка страница, респективно – на всеки миг от живота си, аз тичам към развръзката като полудяла и пропускам толкова много. Твърде много. Непростимо много.

Не се тръшнах в размисли и оплакване на пропуснатото. С  радост установих, че съм надраснала тези мои пориви. Надали и ще се гмурна веднагически да изживявам пълноценно всеки миг от живота си. Доста вода има да изтече до тогава, ако въобще… 🙂 Но все пак беше едно сладко осъзнаване. Още една стъпчица напред към една по-добра моя версия.

Вашият коментар