Къде избяга мотивацията ми, кой ми открадна мечтите?

Уморих се… Казвам го сигурно за хиледен път, но си е самата истина… Тази седмица го осъзнавам и усещам с пълна сила… Нямам желание дори да се събудя сутрин. А ме чака толкова много учене – имам още шест изпита… но нямам нито сили, нито желание. Странно е да загубиш интерес към нещо, което си започнал с огромно желание, било е твоя мечта и си давал всичко от себе си за да се справиш. Не, не просто да се справиш, а да станеш наистина добър…

 

Но всяка следваща минута в университета ме убива. Бавничко и сигурно. Полудявам, честно. Вече нямам грам мотивация да върша това, което бленувах толкова време.
Уча колкото да изкарам изпитите си та да ми се махат от главата. Вече от дън душа мразя бъдещата си професия…

 

Стигам до извода, че актуални са посредствените, зубрачите и тия дето са пълни с кинти. А аз не съм нито едно от изброените. И за това бивам мачкана – както от колегите си, така и от преподавателите си. Чувствам се пренебрегната, недооценена, дори отчаяна.

 

Болно ми е да знам, че ще ми понижат оценката, защото съм изказала собствено мнение, при това в случай, че са ме попитали за мнението ми. Болно ми е, че мутресите си получават подписите и отличните оценки без дори да знаят какъв е предмета. Болно ми е, че щом зубриш и можеш да изрецитираш учебника с препинателните знаци барабар ти пишат високите оценки… А когато се опитваш да мислиш, те натискат яко с чатала… И още, и още… Толкова много случки мога да ви разкажа… Отчайвам се просто…

 

Кажете ми… Как могат да ме мотивират, щом ми е забранено да бъда просто себе си, да не бъда посредствена и да имам мечти?

7 Comments

  1. Здрасти. За пръв път ти чета блога. По принцип не коментирам много, но исках да ти кажа, че и при мене същата работа, но причините са малко по-други, в смисъл…това, с което „натискат яко с чатала… И още, и още… Толкова много случки мога да ви разкажа“ е друго, но ефектът е същият. Изход не съм открила още, освен да му теглиш една майна и да не се занимаваш с това. 🙁

  2. Здравей! Знам, че не съм само аз. И аз още не съм открила изход. За момента съм решила да се опитам да не си го слагам толкова и да избутам двата семестъра, които ми остават. Не за друго, а защото харесвам това, което уча… =)

  3. Започнала си с желание, защото професията, която си избрала ти е била един вид мечта. Не бива да се отказваш, по-точно не бива да се интересуваш от другите. Университетът не ти е като средното образование – той не е задължителен, но щом си там значи имаш някаква цел. Учи това, което ти е интересно, а от другото – колкото за изкараш. Не знам, може би си мислиш, че не разбирам положението ти, но истината е, че така се чувстват по-голямата част от хората, започнали с желание. Ти поне знаеш, че си влязва в университета по честния начин със собствени сили, а не като тези, с които уж се състезаваш.

    Би трябвало да те мотивира любовта към нещо, което правиш както трябва. Моят съвет е да се опиташ да разбираш чуждото мнение, а своето да използваш, за да продължаваш да развиваш умението си да преценяваш кое е правилно и кое не.

    Не знам къде и какво учиш, но помни, че има много хора, които искат да са на твоето място, но не са, защото ги има „мутресите“ влезли и изкарали образованието си с пари. Трябва да ти дава сила мисълта, че си с нещо по-добра от тях.

    Остават ти 2 семестъра. Мога само да ти пожелая успех в избраната от теб професия и да намериш работодатели, които да оценят качествата ти по достойнство.

  4. Много хубаво казано… Благодаря!
    Както казах вече, няма да се откажа.
    Знам, че разбираш. Знам, че съм поне с една идея по-добра от повечето си колеги. Най-малкото поради факта, че съм се захванала с това, защото го харесвам и обичам…
    Надявам се да успея да се стегна и да устискам…
    Поздрави

Вашият коментар