„Майките“

ТЯ е от книгите, които по принцип ме разплакват. Но аз не се разплаках. Приех я с невероятно хладнокръвие. Може би някак си бях подготвена.

Макар че за такава книга не можеш да се подготвиш. Цял живот ще нося тези истории в душата си и ще ме издебват в моменти на слабост, и ще ме тревожат, и ще ме разплакват…

Страшна е!

Вълнуваща е!

Вдъхновяваща е!

Шокираща е!

И все пак… някак си не бях изненадана. Шокира ме някак си неизненадващо. Може би поради факта, че аз самата съм вече майка. Някъде там видях себе си. Видях и много други майки, които познавам. Видях там всяка майка, която съм срещала през живота си… И всяко дете…

Но това не я прави по-малко хубава! Не знам… Не мисля, че това е книга, за която трябва да се говори. Тя трябва да се прочете… Не, не… не само да се прочете, а да се изживее. На моменти страшно ти натежава! Усещаш как едва ли не потъваш в земята от тази тежест…

Страшничка и едновременно с това милостива… Точно като Смъртта…

Книга, за която не искам да говоря. Книга, която не искам да превъзнасям. Но и не мога да си замълча… Просто трябва да се прочете!

Истина е… Всяка дума в нея е истина… Метафорична или чисто гола, но е истина! Разкрива едни страховити кътчета на човешката душа, които всеки от нас носи със себе си и иска да се пребори с тях…

Просот трябва да се прочете…

„Майките“

на Теодора Димова

2 Comments

  1. Още преди да прочета тази книга съм разсъждавала над майчинството. Опитвала съм се да разнищя мистичния ореол, зад който се крие и да видя същността… За щастие или не донякъде успях да разкъсам този фалшиф ореол… Но… но колко са смелите като мен? Защото картинката отдору не е никак красива и впечетляваще. Поне не винаги…

    Но това познание е изключително обогатяващо… Ппоне за мен – като човек, като дете, като съпруга, като майка… С развенчаването на мита за майчинството от плещите ми падна неимоверна тежест.

Вашият коментар