mobile

опа! Ето ме и мен… отново. Все така с повреден компютър и интернет през мобилния телефон. Като цяло не мога да се оплача… обаче… обаче някак си се чувствам спъната и забравена. Странно и по-скоро неоправдано усещане…

whatever…

Днес ми е ужасно студено. Навлякла съм се за зима… и съм странно и неочаквано разочарована, че не съм бременна. В момента желанието ми за трето дете е по-скоро илюзорно. Е вид бягство КЪМ нещо познато и комфортно ОТ нещо ново, не по-малко вълнуващо и желано. Но все пак ново. Понякога съпротивата срещу това да излезем от зоната си на комфорт е безмилостна и винаги ирационална. Зоната на комфорт е нещо по-скоро пречещо ни да бъдем активно живи. Доволна съм, че осъзнавам какво се случва и не се давам.

*
На 10 май Реджи ме посвети в Рейки. И отново изненада… Чувствам се много комфортно с новите си способности. Много естествено и спокойно навлязох в материята. И си мисля, че даже май позакъснях… сещате се, зоната на комфорт и ала-бала…

*
Трудничко ми е малко да пиша дълги текстове с тая клавиатура. Така че бай за сега. Отивам да се подпиша в бюрото по труда… друг път ще ви разказвам за безработните си розмисли и страсти…

Бъдете радостни!
Нощни очи

2 Comments

  1. Честито рейки посвещение, поназнайвам за какво иде реч! За зоната на комфорта – приеми, че тя по-скоро е почивка от забързания ти живот и се старай по изключение да попадш в нея. Просто всек ден си е ново предизвикателство и няма лошо да го оставиш да те изненада или побутне в неочаквана посока 🙂

  2. Yana

    Благодаря ти, Джулс!

    Така са нещата със зоната на комфорта, не може да се отрече. Но и не може вечно в нея да се живее и вечно към нея да се стремим. Наистина, тя по-скоро предпочитам да ми е пристан, когато имам нужда, отколкото да съм с постоянно жителство там! 🙂

Вашият коментар