Какво ни причинява любовта?

„Любовта е по-скоро процес, отколкото събитие.“
Прочетох го преди малко. Беше написано под аватара на Мейче.

Моята любов… тя е тихичка и земна… бях писала за това преди време…

Тия дни си разчиствах компютъра и се зачетох по едни стари писма и разговори в скайп с Антон… Колко сме се променили само двамата от тогава! Малко ми липсва това време, но сега е по-хубаво…
Пораснахме по един много хубав начин и двамата, като все така си останахме деца… Дали сме си безкрайно много неща и все още има какво да си даваме…
Много неща открихме заедно, много споделихме… И още толкова много има за откриване и споделяне…
Дааа… Той ми даде повод да продължа и да се осмеля да полюбопитствам какво има след следващия ъгъл…
Удивително е просто… Всеки си върви по своя път и в същото време вървим по наш си общ…
Намерихме се, повярвахме си, позволихме си да се обичаме… Голяма стъпка… смела и много красива… До мен е сродната ми душа, опората, която винаги ще имам. Човека, който винаги ще иска да ме слуша и разбира. Човека, за когото аз съм също такава опора…

Какво ми причини любовта ли? Причини ми да бъда самата себе си, причини ми да се намеря… Нима мога да искам нещо повече?!

8 Comments

  1. Еlista

    Здравей, Скрежанке! Разглеждам блога ти от време на време и много ми допада. Разсмислите ти за любовта са много романтични. Аз съм почитател на „тихичката и земна“ любов, която носи положителни промени. Пожелавам ви много семейно и любовно щастие!

  2. Много мисли се породиха в мен с тези думи. Винаги съм вярвал, че любовта е нещо безкрайно – нещо което гори все по-силно с времето.
    В думите има нотка на носталгия. Искаше ми се да ти кажа, че тя е заради спомените. Мисля си – колко е хубаво човек да забравя, да открива всеки ден и всеки миг, да ги намира неочаквани. Всеки такъв миг е повод.
    Но наистина – най-важното е да дадеш и да не се замислиш дори… 🙂
    Пътят – в него има приятели и други близки. Това са много потоци и реки, които преливат една в друга и пак се разделят. Открито и без страх.
    Дали все още има хора при които всичко се случва „без да ги пита“ и остава вкус на очарователно неразбиране?
    И те като теб обичат и се стремят да бъдат себе си. Да бъдат необятни и неудържими…

  3. И аз съм си мислела, колко е хубаво да забравяме… Завиждам понякога на децата които тепърва откриват света… Но спомените… Не може без тях – за добро или лошо! Те ни правят това, което сме и ни определят като личност!

    Като спомена потоците и реки за пореден път се сетих за Пол от „Дюн“, как разказваше какво представлява бъдещето… Описваше го поподобен начин…

    Мисля че при всеки има неща, които се случват „без да ги питат“, даже май повечето неща са така… Въпреки че оставаме с привкус на решение, всичко е предопределено, изборът е направен много преди да изникне на дневен ред… Тогава само ни остава да осмислим защо сме го направили… Ох, много се отплеснах, но всъщност тия неща и за любовта и за всичко важат! Ние взаимодействаме с хората около нас – познати, непознати, случайни… Като ефектът на пеперудата….

  4. А, не скъм казала, че човек не може да избира! Но избора обикновено не става точно тогава, когато си мислим и се получават изненади!

    Мдам, понякога забравям мислите си, дори забравям да мисля! Готино е! И после ми хрумват като нещо ново! Хихи!

Вашият коментар