За любовта, нежността, взаимоотношенията и още нещо…

Хората имат много особено отношение към близостта. Страхуват се да покажат, че дъражт на някого, че го обичат. Страхуват се да изразят нежността, която изпитват. Явно няма нищо лошо да напсуваш някого на улицата, да се разкрещиш, но е голям грях да прегърнеш и целунеш някого пред хората. Грешно е да си привързан и да изпитваш нужда някой да бъде край теб. Странно ми е, че това, да имаш нужда от някого, се приема като един вид ограничение, все едно губиш свободата си. А нима не е по-голяма свобода да има на кого да се опреш за да стигнеш по-високи върхове?!

Недоумявам защо толкова много хора гледат на половинките си, не като на човек, на който могат безрезервно да се доверят, а като на враг. Ами нали все пак сами си избираме спътника в живота?! по какво си го избират? По външния вид, по това като какви се държат? Подозирам, че хората се страхуват да бъдат себе си. За това се опитват да се напъхат в някакви типизирани образи и да гадаят кой е най-подзходящ за да се харесат на повече хора…

Не е чак толкова трудно да бъдеш себе си. Няма страшно да пропуснеш да си избръснес краката и да се гримираш или да се мотаеш у дома по пижама, чорлав и небръснат. Няма нищо в фатално в това, че си се оригнал или си пръднал пред половинката си… Няма абсолютно нищо страшно в това да се покажеш целия. Можеш да разчиташ на истинска любов само ако ти самият си истински, няма значение как точно изглеждаш.

***

Не е лесно да обичаш безрезервно и пълноценно. Връзката е много силна – оплита те, изпълва те, прави те по-силен, но и по-уязвим. Любовта е лесноранима, но и достатъчно силна за да оцелее. Конфликтите се наезбежни, но те сближават… Понякога изникват проблеми. Понякога не разбираме другия. Но самото желание да се справим понякога е достатъчно…

Сложно е и в същото време толкова простичко. Достатъчно е да обичаш и да повярваш в тази сила. Сърцето само ще ни покаже пътя, само ще ни подскаже как да се държим и какво да правим за да можем да запазим любовта. Чувството…

Чувството е толкова богато и изпълващо. Не е нужно да е бурно и разтърсващо. нужно е, когато се чувстваш самотен и неуверен да се обърнеш някъде там навътре в себе си и да го усетиш. А после да вдигнеш поглед и дапотънеш в нечии очи…

Вашият коментар