С любовта шега не бива

Действие 2, сцена последна…

Пердикан:
Сбогом, Камий! Върни се в манастира и когато слушаш отвратителните истории, които са те отровили, отговори това, което ще ти кажа: всички мъже са изменници, непостоянни, лъжци, бъбривци, лицемери, надменни и подли, чувствени и достойни за презрение; всички жени са коварни, лукави, тщеславни, любопитни и развратни: светът е бездънна помийна яма, където най-безобразни гадини пълзят и се мятат върху планини от кал, но на света има нещо свято и възвишено- това е връзката на две такива несъвършени, такива ужасни същества! В любовта често си мразен, често си нараняван, често си нещастен , но обичаш и когато застанеш на прага на гроба, можеш да се обърнеш, да погледнеш назад и да кажеш: „Аз често страдах, понякога съм лъгал, но съм обичал, живял съм аз, а не някакво изкуствено същество, създадено от моето високомерие и от моята скука!“

***

„Сбогом, любов! Не се научихме, не успяхме, не можахме да я задържим. Не сме достойни, не разбрахме как. Но ние обичахме. Сами постигнахме любовта. Човекът откри любовта, после Бог дойде да я докаже. Преживяхме любов, но защо умряхме за нея? Защо сме мъртви в любовта, която никога не отпада.
В тази пиеса Алфред дьо Мюсе е жесток към своите герои. Той им дава любов само за няколко секунди. Дори Ромео и Жулиета са имали повече време в любовта. Мюсе е по-строг и от Шекспир. Само няколко секунди Пердикан и Камий живеят като влюбени на земята. После трябва да се разделят – заради смъртта на Розет, но най-вече заради самите себе си. Любовта е невъзможна заради самите влюбени.
Връзката с времето на Мюсе е, че и в нашия свят миналото вече го няма, а бъдещето все още не е дошло. Сегашният човек виси в нищото и бълнува, че обича.
Да, за секунда успява и това е последната жива надежда. Не се шегувай с тази последна надежда за любов. Не се шегувай с това, за което си създаден.
Мариус Куркински

––––––––––––

Женичка, мила, хиляди благодарности, че ни подари това вълнуващо преживяване (нищо, че пропуснахме първия половин час :))

6 Comments

  1. ми тъпи софийски задръствания… направо щях да се разплача като виждах как закасняваме… добре че ни пуснаха все пак…

    Ноооо… но… аз се сещам за един моноспектакъл на Мариус… и за клипа на „Малкия принц“, където той е Малкия принц… и не мога да не съм сериозна и безкрайно възхитена…

Вашият коментар