love, live, bed

Гушка се нежно в пазвата ми. Като котенце. Спи му се. Търка с малката си ръка очички. Усмихва ми се срамежливо с беззъбата си уста. Намира ми ръката и се заиграва с пръстите ми. Разглежда ги с интерес, все едно е открил отдавна търсено съкровище. Дърпа ги, навира ги в устата си, облизва ги. След това ме поглежда влюбено и ми се усмихва… Сбърчва чело сериозно и се опитва отново да напъха ръката ми в устата си… След малко заспива в скута ми. Диша почти неуловимо, но продължава да стиска ръката ми с малките си силни пръсти. Малък Супермен. Сгушва се още по-плътно. Толкова е топличък и мек. Понатежава ми, ръката ми поизтръпва, но не искам да го оставям в леглото да си спи. Искам да го гушкам вечно така. Да заровя нос в косата му и да усещам вечно бебешката му миризма…

***

Изправя се в леглото и се оглежда като любопитен сурикат. Спи му се още. Претъркулва се през облегалката на дивана и ме гушва през врата. Почти ще ме одуши. Целува ме срамежливо и започва да се търкаля по леглото и да застава в уникални и неповторими пози. Пита ме сто пъти кога ще ставаме. Отива да пишка и след това отказва да си обуе гащите, на мен ми се спи и въобще не ми се занимава с неговите гащи. Развява се по голо дупе в леглото. Все още му се спи и на него. Хвърля се да гушка и целува брат си. Почти го сгазва, но не ми дава сърце да му се скарам, толкова се старае детето и толкова иска да гушка малкото си братче. Добре, че братчето е жилаво. Става още няколко пъти от леглото. Пее някакви смешни песнички. Пита ме сто пъти къде е баща му, ще му се обадим ли, кога ще се прибере. Настоява да включа компютъра да видя колко градуса е навън и как е времето. Успявам да го примамя в леглото и да го гушна. Съжалявам, че не съм го гушкала непрекъснато, когато не можеше да ми избяга. Радвам се на тайните му срамежливи целувки, когато ми се хвърля на врата… Гушвам го още по-силно. Виждам, че е заспал. Стиска ме през врата и въпреки че вече спи не спира да шава. Даже си говори нещо насън. Притискам го колкото мога към себе си и се наслаждавам на това блаженство…

***

Пристига рано сутринта, още е тъмно навън. Уморена и сънлива. Но пълна с енергия и истории. Прегръща ме за поздрав. Носи ми подарък. Прежалва се да пие с мен чай от магданоз. И говорим, говорим, говорим… Заспива докато говори. Тихичко похърква.

***

Промъквам се тихичко под завивката. Той отдавна спи. Но ме чака. Размърдва се. Избутвам го по гръб и се сгушвам на гърдите му. Прегръща ме. Промърморва нещо неразбрано. Пъхвам краката си под неговите за да се стопля. Толкова е хубаво топличък. Чувам сърцето му как бие. Целувам го лекичко по устните. Той също ме целува. Спи, но е там с мен. Обгърнал ме е с ръце през кръста. Чувствам се доволна, сигурна, обичана.

Заспивам щастлива и влюбена!

Публикувано в сборника „Изгряващи звезди“ (антология), Варна, 2012 г.

4 Comments

  1. Pingback: На кръстоПът » Blog Archive » Малък повод за радост и гордост :)

Вашият коментар