„Кафка на плажа“ – Харуки Мураками

Това е от книгите, за които се пише трудно. „Кафка на плажа“ е първият ми досег с Харуки Мураками.
Когато за първи път чух за книгата ме привлече странното/шантаво заглавие. Бързичко отиде в списъка ми за четене без дори да знам за какво става въпрос в книгата.

Преди може би две години се опитах за първи път да прочета „Кафка на плажа“, тогава безуспешно. Вторият опит завърши съвсем успешно.

Накраткао – Кафка Тимура бяга от вкъщи. Внимателно планирано бягство към случайно избрано място. До тук със случайностите. Пътуването му го среща със странни хора, необикновени съдби, трудни за обяснение истории. Всъщност историята на Кафка Тимура е само една от нишките. Интересно ми беше как Мураками приплете съдбите на героите, свърза ги, завърза ги.

Мога ли да нарека историята магически реализъм? Има някаква магия в тази книга за мен. Разбутва те. Има толкова много метафори, че дори сякаш неметафоричното е метафорично. Не можеш да обхванеш всичко с един поглед и с едно прочитане. Аз поне не можех да чета тази книга бързо. Трябваше ми време да забавя, да осмислям, дори се връщах назад понякога. Историята е като десетки коани завързани един за друг.

Книгата дава много теми за размисъл, много поводи да се заровиш в себе си, да се изследваш, да изследваш света си. Философия и метафизика се преплитат по уникален начин.


Вашият коментар