Село, село, пусто село!

Вчера с Антон имахме огромното удоволствие да гледаме пиесата „Село, село, пусто село“ по мотиви от разкази на Чудомир.

Много смях, много нещо! Добре се позабавлявахме с моя мъж. Чудесна постановка беше! Прекарахме си чудесно времето с героите от село Голо бърдо.Страхотни, добре изпипани образи. И… много смях! 🙂

Има сигурно едно четири години откакто не бяхме ходили на театър и се радвам, че отново подновихме този род културни мероприятия. Надявам се, че няма да минат още четири години преди следващото ни ходене на театър. 🙂

Първия ми досег с Чудомир беше култовият разказ „Не съм от тях“ прочетен ни в един Час на класа от класнати ни преди доста години. Смело бих казала, че е един от любимите си автори. Още разкази от Чудомир бихте могли да прочетете ТУК.

Вашият коментар