Годината ми в книги (издание 2015)

Добре де, издъних се с предизвикателството.

Но бях длъжна да се пробвам. 🙂 Че как иначе да разбереш дали нещо ще се получи или не?!

Photo credit: <a href="https://www.flickr.com/photos/martinaphotography/9551503778/">martinak15</a> via <a href="http://foter.com/">Foter.com</a> / <a href="http://creativecommons.org/licenses/by/2.0/">CC BY</a>
Photo credit: martinak15 via Foter.com / CC BY

Накратко – започнах по план, дори ми беше интересно, дори правих опити да пиша ревюта (пълна скръб мен ако питате!)… и започнах да криволича и подскачам, да пропускам и дремя… Все пак крайни резултат ме удовлетворява – до тук съм прочела общо 42 книги за годината, което е малко над средните 30-35 годишно, които едва-едва избутвах последните няколко години.

Поне вече знам две неща. Не, три…

  1. Такива предизвикателства ми омръзват прекалено бързо.
  2. Не ми харесва да пиша ревюта.
  3. Е, в крайна сметка, ако искам да прочета N-брой книги трябва… ами просто да седна и да чета, не да се предизвиквам. 🙂

До тук с издънките. 🙂 Поне за тази публикация.

Сега ще се фръцкам.

Реших да участвам в една кампания на TimeHeroes за набиране на книги за библиотеката на читалището в с. Дреновец. Чудесен повод да се освободя от книги, които вече не смятам, че са ми нужни и да поразчистя домашната библиотека. Събрах дарение от 142 книги и списания. Впечатлих се от себе си и личната си библиотека. Имам и два рафта с книги, на които тепърва им предстои да бъдат прочетени, та подозирам, че след това ще има още книги за някое дарение някъде.

Разделих се и с доста любими книги, за други обаче не ми даде сърце. Такъв сантимент ме прасна! Аууууу! Само като си видях томчетата на „Придворния убиец“ и се разциврих. За други книги пък с изненада открих, че ги имам и им е време да бъдат прочетени. За трети се сетих, че бих се радвала да ги имам в библиотеката си… Например цялата поредица за Хари Потър и цялата Землемория. Мисля, че изпитвам и сериозна липса на Азимов (само две томчета). 🙂

В този ред на мисли – вчера разтушавах душата в една книжарница и каква радост само… Сдобих се с първата част от трилогията на Робин Хоб „Сага за живите кораби“. Възлагам ѝ големи надежди…. Пък ако не е хубава – шшшшштттт! Не ми казвайте! 🙂

Вашият коментар