…денски

Преди няколко дни се разплаках на новините. Голям майтап! Даже не разправяха нещо тъжно или трагично… Ревах като магаре докато слушах как г-н Президента ни наградил някакви авиатори и как КАТ ще осигурят зелена вълна в София на напускащите града… Много мистична история! Започнах и отново да сънувам от Ония сънища, с дълги заплетени сюжети. Интересното е, че напоследък преобладава лИбовния елемент… Неприсъщо ми е!

Направих сериозно пролетно разчистване. Изхвърлих много неща. Още доста са предвидени да бъдат изхвърлени. Други подарих. Трети – разписах се стабилно в Продавалника.

Продавам си лаптопа. Продавам и още куп неща. Предимно дрехи. Реших да се разделя с всичко, което не нося и не ми става. Запазих си само една нощница, която ми е по-скоро спомен-музеен експонат.

С някои неща ми беше малко трудно да се разделя, но дефакто НЕ МИ СТАВАТ, колкото и да ми се иска. 🙁 Няма смисъл да ги пазя. Да, може след месец-два (примерно) отново да вляза в тях и да са ми удобни. Но това може и да не се случи никога. Повечето неща са си направо нови, необличани. Купувани „за по-добри дни“… голяма тъпотия е да си купуваш неща, които тепърва да трябва да ти паснат. Просто е смешно и много, много тъпо… Стига толкова!

Стига съм живяла с миналото или чакайки бъдещето… ще си хвана паяжините така и ще замириша на мухъл… без време. Те тия неща вероятно така или иначе ще се случат когато се гътна. Не е нужно от сега да тренирам. ха! Истината е в Сега-то. Няма значение какви сме били, нито какви ще станем. Важно е какво сме сега. Погледнато от тази гледна точка времето не съществува и всичко е един безкраен дълъг миг. 🙂 Може би…

Плановете ми започват да се поизбистрят. И като подарък от Съдбата от вторник вече съм съвсем официално безработна. 🙂 Хем ми е малко тъпо, защото не можах да се подготвя, хем изпитвам облекчение. Приключих с нещо, с което исках отдавна да приключа. Щом си дооправя документите идната седмица съвсем ще се успокоя и ще си отдъхна.

НО! И няма връщане назад…

Пуснах на няколко места автобиографията си… но нещо не ме влече някак. Може би го направих ей така, колкото да се каже, че съм се пробвала… Към друго се стремя. Нещо по-лично, нещо, което да създам сама и да бера плодовете му.  На път съм да го осъществя.

Не знам кога точно ще се случи, дано да е по-скоро. Но предпочитам да не си поставям срокове в това отношение. Само дано не фалираме тотално преди това. 🙂

Иииии… а да… щях да забравя…

Христос воскресе!

One Comment

Вашият коментар