Достатъчно

Дълбоко благодарна съм на Вселената за знака, който ми изпрати вчера под формата на нещо, което ми каза Б. Едно мило напомняне, че се справям. Мило напомняне, че понякога е нужно да се справяш достатъчно. Не много, не да се раздаваш на макс, не да си перфектен, а просто да е достатъчно.

Моят критичен аспект не спря да ми опява последните дни, колко са зле нещата. Този път обаче го оставих да си опява на воля, някъде там фоново.

Възложих сериозна задача на моя наблюдаващ аспект. Доколкото е възможно се отдръпнах извън себе си за да погледна нещата отстрани. „Доклада“, който получих ми хареса.

На пръв поглед и от гледна точка на моята drama queen всичко е ужасно – сама съм с децата, цялата грижа и цялото домакинство лежат на мен, отделно, че работата ми няма кой друг да я свърши – всички предстоящи събития чакат да бъдат подготвени, мейлите да бъдат отговорени, статиите да бъдат написани, сесиите да бъдат направени. А моето желание никъде го няма(ше). Промените се случиха сякаш твърде бързо и сякаш бях неподготвена. Сякаш… но не съвсем. Не бях подготвена и да, всичко се случи малко по-бързо отколкото ми се искаше. Само че осъзнавам, че аз съм се променила, станала съм по-гъвкава и по-състрадателна към себе си.

Преди време подобна промяна (Антон започва работа след 8 месеца у дома, местене в нов град и много неизвестни) щеше да ме счупи.

Какво се случи този път?

Няколко дни не готвих – карахме на сандвичи и каквото има в хладилника. Не съм мила чинии, прах веднъж, защото спешно имах нужда от чисти пелени за Зорница, леглата стояха неоправени и като цяло почти нищо не свърших у дома, не съм излизала освен до магазина, пропуснах и няколко срещи. Сутрин не ми се ставаше ама грам… Нищо кой знае колко различно спрямо обичайните ми реакции на подобни промени. Различното е вътрешния ми свят. Този път уважих себе си.

Уважих тъгуващото си аз и го оставих да се натъгува, уважих измореното си аз и го оставих да се излежава до обяд. Уважих всичките си ядосани, негодуващи, мърморещи и прочие аспекти… Схванахте идеята мисля, няма смисъл да продължавам да изброявам.

Направих нужното вътрешно и достатъчно външно. Достатъчно за да не се почувстват децата ми изоставени (те също страдат от промяната) и все пак да продължа да съществувам в реалността, но не се насилвах да правя повече от това достатъчно.

И ето ме три дни по-късно – отпочинала, натъгувала се, намърморила се, наспала се в 4 сутринта и с желание да направя малко повече от достатъчното. 🙂

Вашият коментар