Don’t read i have nothing to tell

[малко липсващ текст по злободневна тема; имаше много грешки и реших че ми е по-лесно да го изтрия вместо да го преправя. И без това беше скучен]
***
След дълга и тежка киновечер май е време за сън. Да бе, едва един след полунощ е, но съм заседнала от следобяд. Програмата беше сериозна! Хвърчаха вълчи косми и феромони на сукуби; приятелката ми Селин размахва пак пищаци и ми дърдори на руски. Накрая гарнирах с маааалко шамански крале, наистина малко, само две серии. Така и не дочаках Асен Блатечки да ми свие тортата, та се наложи да си я ям сама. Нещо джипиесът му май се е бъгнал, дочух глъчка от съседите, май е откраднал вечерята на песовете…

Аре, стига простотии бе, тате… Лека нощ!

Вашият коментар