Трилогията „Дивергенти“ на Вероника Рот

Корицата на "Бунтовници" (кн. 2)От къде да започна?

Влюбена съм в тази история! Поредното доказателство, че не е необходимо една книга да е велика, неповторима и перфектно написана за да ти влезе под кожата.

Не бих могла да разглеждам всяка от книгите поотделно. За мен са едно цяло в три тома. 🙂 А и ги погълнах с такава отрицателна скорост, че абсолютно ми се сливат.

Накратко историята: имаме си един разрушен свят, в който хората са разделени на пет касти – аскети, миротворци, прями, безстрашни, ерудити. На определена възраст децата в това общество минават тест и след това през церемония на която избират към коя каста да се присъединят и тази каста става живота им. „Кастата над кръвта!“ Има и още два варианта, които за никого не са привлекателни – безкастовите и дивергентите (за които се говори само на ушенце и с недомлъвки).

На пръв поглед идеална система, един съвършен свят, където всички са доволни и на мястото си… почти. Естествено, като във всеки роман с подобна история, се оказва, че нещата не са точно такива каквито изглеждат, и всъщност тази система не е чак толкова съвършена, колкото се опитват да бъде представена.

Историята се проследява през съдбата на Трис и Фор (да, като числото четири на английски). На мен лично много ми допаднаха и двамата като образи. Според мен са интересни и пълнокръвни. Тя е на 16, той на 18. И си завъртат една хубавичка любовна история, която по интересен начин се вплита в останалите събития и решенията, които и двамата вземат. Винаги много са ми интересни тези преходи в образите от детството към света на възрастните. Имаше си ги детинските цупливи реакции на моменти примесени с наистина сериозни и адекватни решения с безпогрешна оценка на ситуацията. Не прекалено захаросани и лигаво… точно колкото си трябва. 🙂

Впуснах се в историята без никакви очаквания, съвсем спонтанно, и се насладих максимално. Намерих много неща за себе си – размисли, препратки, прозрения. Влезе ми много вътрешно, направо си се пристрастих и ще ми трябва някакво време да мога отново да пипна художествена литература от подобно естество. Признавам си без бой – ревах половин час в края на трета книга. Много ми приседна развитието на нещата. Но в същото време ми допадна този изненадващ обрат. Като цяло не се досещах какво предстои в различните ситуации и това много ми допада. Рядко ми харесва книга, в която мога да предвидя развитието на историята (с ясното съзнание, че понякога това е съзнателно използван от автора похват).

С интерес прочетох ревютата в Goodreads, след като приключих трилогията. Наистина впечатляващи варииации от „бих дал отрицателна оценка, ако можех“ до „велика и неповторима“. От мен получи 4 от 5 звездички.

Няколко думи за филмите…

Не си причинявайте тази подигравка. Първата част долу-горе бива, но като цяло – давам златните малинки на режисьора и сценариста без да се замисля. И въпреки, че Тео Джеймс е симпатичен и хваща погледа, мисля, че можеха да изберат по-подходящ актьор за ролята на Фор. Третата част е особено тъпа и неадекватно развита. Дори преглъщайки факта, че супер много са избягали от историята в книгата и разглеждайки филма самостоятелно, пак е пълна скръб.

One Comment

  1. Yana

    И един цитат от „Предани“ (кн. 3), който много силно ме грабна:

    “I fell in love with him. But I don’t just stay with him by default as if there’s no one else available to me. I stay with him because I choose to, every day that I wake up, every day that we fight or lie to each other or disappoint each other. I choose him over and over again, and he chooses me.”

Вашият коментар