Творчески диаманти

Преди не съм се замисляла много за творчеството. Несъзнателно съм следвала нелепата масова мисъл, че трябва талант за да твориш, а не къртовски труд. Какво заблуждение. 😀 Талант си трябва, но много повече си трябва къртовски труд. Творчеството си е занаят. Иска дисциплина, иска да му отделиш време, иска практика.

Открих го едва когато след дълги години суша за творческата ми душа, си позволих отново да творя по моя си начин. Не че бях спирала, то творчеството не можеш да го спреш никак. Блика от дупки и процепи и се излива от теб, дори когато се опитваш да запушиш пробойните съвсем нарочно, дори когато си засрамен от творческия си порив или смяташ, че хич не те бива. Та труд си е. Иска да му обърнеш внимание, да му отделиш от любовта си, да вложиш от себе си в него.

Бях свикнала да пиша „на един дъх“ и въпреки че тук-таме имам издадени дреболии в сборници и вестници, никой не си направи труда да каже „абе я пак го погледни това, я пооправи малко изказа, я доразвий тука това“. Докато не ме удари ядосаната ми муза със самосвала, сърдита, че кътам всичко в главата си с риск да се взривя от идеи.

Удари ме в 2 посреднощ. Направо си ме изрита от леглото, хвана ме за косата, довлече ме на бюрото и ми връчи листи и химикал.

Написах 20 страници. На един дъх.

В 6 сутринта имах цял разказ.
Не става за пред хора, но аз си го обичам.
Не е написан за другите. Написах го за себе си. Написах го за да се себеизразя, написах го за да не се взривя.

Седи си кротко в бюрото ми. Надали ще го прочета отново, има толкова много грешки като стил и изказ. Но емоцията е там, обвила е малкото хартиено вързопче, което съм скрила от света.

Ето така бях свикнала да пиша. Бързи ритници и нокаути от музата. Поваляше ме безмилостно в несвяст в стил фаталити от Mortal Kombat. Докато не пуснах съзнателно бента. Докато не започнах да се замислям за всичко което искам да извадя от себе си и да го покажа на света и колко труд е нужно за да се случи по правилния начин.

Дори диаманта има нужда от шлифоване. Да не говорим колко още труд иска, ако бъде вложен в бижу.

Така е и с творчеството.

Иска труд, иска знания, иска внимание, иска време. Понякога изиспваш 20 страници без да се замислиш и ги криеш в чекмеджето, друг път със зъби и нокти се бориш две седмици за 500 думи, но са твоят шлифован диамант.

Вашият коментар