За чакащата и този, на когото му се случваха случки

– и к’во сега?

– к’во к’во?

– не знам

ти си тоя дет му е случва нещо

аз съм чакащата

– какво ми се случва?

– ти ми кажи

аз не знам

поне на мен нищо не ми се случва

– ами не си се отворила към случки

– ако знаех нямаше да питам

и така да е…

– ако си седиш само вкъщи, как ще ти се случва

– може да ми харесва да съм чакащата

макар че и в къщи могат да ти се случат случики… но не и в тази…

може да обичам да те чакам на вратата докато се прибираш за да ми разкажеш какво има отвън… защото когато ти го разказваш е по-красиво…

– мислиш ли?

да взема да напиша тогава нещо?

може да стане още по

когато имам време да го обмислям

– защо не

а защо трябва да го обмисляш?!

– ами знаеш. замисляш се за точните думи

и става по-хубавко

едно обикновено пътуване с рейс може да се каже по хиляди начини

с 5 изречения или в 5 страници

– един човек беше написал цяла книга

– и знаеш – епитети, метафори, градации, литоти

– за един 5 минути в автобуса

точно 99 варианта на тия пет минути

разказвай ми… тогава обичам света повече…

– ами ще ти напиша нещо

утре, вечер

ще напиша изживаванията си от деня

в три варианта – прозаичен, през моята гледна точка и през твоята

– обещаваш ли?

– да

каквото и да ми се случи ще го облека в думи

– аз помня, внимавай…

4 Comments

Вашият коментар