100 щастливи дни: ден 30

Днес се чувствам толкова мъничка и изгубена в необятността. Объркващо, но е не и лошо чувство. Просто смутно. Чувството да си капчица, миниатюрна като електрон, в необятния океан на познанието… Малко страшничко, но хубаво осъзнаване. Ден трийсти! #100щастливидни #100happydays

Сладката болка на живота

Надали има човек на този свят, който да не си е задавал въпроса защо съм тук, каква е мисията ми, има ли смисъл… Абсолютно тъпо клиширано начало, но сега ми е тема… Всъщност съм размишлявала за смисъла сякаш винаги и с изненада откривам, че доста хора го правят по-скоро в …

Плановете са за да бъдат променяни

Местим се. Ремонта, който започна по Аспаруховия мост ускори решението ни и всъщност покрай този ремонт променихме плановете си доста генерално. Решихме да задържим къщата за сега и да я дадем под наем. Намерихме си чудесен апартамент във Варна. Точно според критериите ни – обзаведен с основни неща, две спални …

problem solved?

Сега трябваше да съм навън, на двора, да копая бясно в градината. Или да карам с незаконно висока скорост към съседното село. Или да тичам покрай двора на съседите и лудите им кучета, които ме лаят бясно. Или да вървя бясно към магазина за да си купя тонове шоколад и …

Времето!

Имам усещане как изтича между пръстите ми, как се промъква между тях, колкото и да стискам шепи. Това усещане ме смазва вътрешно, сковава ме, измъчва ме… Има толкова много неща, които искам да направя, да науча, да споделя… Времето обаче ме прецаква… А може би е по-честно да кажа, че …