CampNaNo 2019 – частичен успех и един странен месец по-късно

Планът ми за Camp NaNoWriMo 2019 не се получи както ми се искаше. На теория писането трябваше да ми върви лесно и леко, все пак съм разписала плана подробно, разбила съм го по сцени, имам написана доста стабилна чернова… и вместо в края на април да пиша финалните глави, още се балтавях на шеста глава. 

Едно от нещата, което открих, че ме бави, е че се опитвам да редактирам докато пиша. Поспрях се и потръгна, но се появиха други препятствия, които все още не съм идентифицирала. В момента имам разни лични сътресения, които допринасят, доста ме изтощават емоционално. А моето писане силно минава през емоциите, трябва да мога да съпреживявам с героите си за да ми се получи удовлетворяващо и наситено с достатъчно вътрешни преживявания на героите.

Това по-бавно напредване ми дава възможност да се поразмисля за доста неща, над които не бях мислила, не от първостепено значение, но все пак важни. Идват ми подробности, които правят историята по-пълнокръвна и съм доволна.

Всъщност въпросната шеста глава я писах до към средата на май. Отне ми учудващо много време. Но пък съм супер доволна от резултата. Постигнах нещо, което не съм правила до сега – сцена от почти 3000 думи. Уау! Не съм се пънала, сама си се случи. 

Седма глава се пече в момента. Надявам се да я свърша бързо, защото имам само няколко смислови редакции по нея, а по осма почти нищо нямам за пипане.

Междувремено написах два разказа за конкурси, започнах един, който остана на половина и редактирах четвърти. От единия разказ съм супер доволна. Стана много брутален (буквално! но то и такава беше целта). Така че определено не е било НЕпродуктивен месец. Това е една от историите – Етюд в зелено. С нея участвах в Спирка за разкази.

През целия май имаше доста поредни дни, в които не съм сядала да пиша въобще. Както споделих и на работилницата на Дан, когато се случи така губя инерцията и наново трябва да набирам тяга, съответно влизам в един неприятен омагьосан кръг. Но какво пък, изследвам си навиците, което е полезно. В момента работя в посока да си съставя работещ график, така че да не се претоварвам и да имам време и място за всичко важно в моето ежедневие. Първата част с НЕпретоварването е особено важна заради здравословни проблеми, който, уви, се влошават и от най-малки сътресения в системата/ежедневието. 

Въоражавам се търпение и особено внимание към себе си и действам напред. Добър урок за поставяне на граници и себеоценка.

Тия дни ми хрумна една силна сцена от втора част и ми се е запънала в главата. Та май докато не седна да я напиша няма да мирясам и да продължа по седма глава. Имам я написана наполовина, днес дано напиша втората половина и да се върна на текущата работа.

Отчет даден!

Вашият коментар