„Ще оттекат през обедния КРЪСТОПЪТ годините
и пак ще се върти по стародавния си път Земята –
денят на хората ще грейне още по-засмян.
Ще имат те редовен превоз до Луната
с експрес-ракетоплан.
Ще има пак звезди…
и кучета… ще има,
виещи към тях… като преди.
Но нека вярата не оскъднява!
Яснее този мирен ден отвъд. На път!
Човекът е човек тогава, когато е на път!“
Пеньо Пенев
Надявам се третият опит да е успешен. Мда, това е третият ми блог. Официално третия. Щото иначе са повече.
Не виждам смисъл да разказвам нещо за себе си. Надявам се от самия блог да научите коя съм, каква съм… Ще кажа само едно – до тук ме доведе разочарованието и любопитството…
Две деца – две слънца!
Божидар – май 2008 г.
Искрен – януари 2011 г.
Home, sweet home
Теслата във ръката
