A Perfect Circle…

„Вселената не търпи празно, но също така не търпи и излишъци.“

Това е прозрението до което достигнах днес, породено от размислите над две дискусии, които водя с разни хора тези дни. На пръв поглед двете нямат нищо общо, но всъщност се оказват едно и също…

Има страшно много неща, които не ми харесва да се случват – войни, смърти, бедствия… Но те са факт. И по-важното е, че ТРЯБВА да се случват. Не знам защо, не аз решавам. Аз решавам по-скоро дали ще вървя по асфалта или в канавката, дали ще прескачам или заобикалям стените, или пък ще издълбавам дупки в тях за да мина…

Моя избор е не какво, а как да правя нещата…

И още нещо, което не помня дали споделих с вас. Една мисъл, не знам чия е, но ми харесва  много:

„Възможно е да се окаже, че единствената цел на живота ти е да бъдеш урок за другите.“

4 Comments

  1. Щастето е измислено от хората, както и нещастието… за да се оправдават за разни неща! 🙂 На Природата не й пука особено за чувствата ти, тя е безчувствена. Интересува се само дали ще си научиш урока. И ще ти го натрапва докато не го научиш все по-брутално и по-брутално. 🙂

Вашият коментар