Петте ритъма на тялото и душата

Един от смарангясаните дни, на нищо не можеш да се зарадваш, само се цупиш и беснееш. Най-безобидни неща ти се струват като някакви чудовищни посегателства над личността ти… Цял ден се търкалях от дивана, на леглото, на креслото и отначало. В главата ми се завърташе някаква мисъл да направя нещо – да се разходя, да тренирам, студен душ… абе просто нещо, което да ме измъкне от порочния кръг на заораване все повече и повече в лошото настроение…

Към 20:30 часа положението вече беше нетърпимо. Успях да се събера и да си пусна музика и някъде ми проблесна, че бих могла да потанцувам. Една песен, нищо работа, нямаше да изпие цялата ми ментална и психична енергия и щеше да ме зареди. Не исках да е „какво да е” и си пуснах Crusade на Kyrstyn Pixton. Поезия! А танцовата практика Петте ритъма (5 Ryhthms) се получи като естетвено продължение за излизане от смарангясаната история.

Оставих се максимално на музиката, максимално влязох в тялото си. В един момент тялото ми вече се движеше само, аз бях само наблюдател готов да се раздели с всичко излишно и да се приюти в себе си. Толкова потънах в потока на енергията, че се усещах като трева подухвана от вятъра. Усещах останалите треви около мен, усещах как вятъра става по-силен и по-силен. Усетих как ръцете ми (тревите) се изморяват, но си казах „Тревата може ли да спре вятъра?” и продължих да потъвам… После се носих по река, сях жито, прах на реката… И всичко излишно си замина! Останах накрая сама със себе си в покоя на тялото си.

Казвам ви, истинска магия!

Вашият коментар