Снежен спомен

Днес се събудих от белотата… Светеше толкова ярко…

Припомних си едно такова бяло събуждане придружено от снежна топка по прозореца… Тогава ме събуди съседката ми… Когато все още бяхме приятелки…

Тупването по прозореца ме накара да стана и да отворя прозореца. А навън имаше тооооолкова много сняг! Сигурно ѝ стигаше чак до кръста. Беше толкова беличко и недокоснато все още… Тогава сигурно само ние се радвахме на толкова много сняг и студ!

Тя си замина от мен… като лански сняг… Като се замисля доста хора са си тръгнали от мен. Къде тихомълком, къде с гръм и трясък. А може би аз съм си тръгнала от тях… Не това е важното. Важното е, че други идват..

Важен е снегът и странната топлина, с която ме дарява… А тази вечер открих, че дори в София снегът може да бъде красиво преживяване за душата…

3 Comments

  1. помня, че във Вършец мразех снега, защото там беше изключително много,но в Нови пазар се научих да падам в снега и да си правя отпечатък на ангелче… Сега и да опитам, няма да се получи, някакси вече го нямам тоя ангелски размах…

Вашият коментар